И Брюър, този бездушен мравуняк, му говори за самия него, за миналото му, което е станало толкова смайващо дълбоко, че неща, които помни лично, като деня на Победата над Хитлер или неделята, в която Труман обяви войната срещу Корея, сега вече са история, която повечето хора по света познават само от учебниците. Брюър бе градът на детството му, единственият град, който бе познавал. Все още се вълнува от това, че е сред непретенциозните му квартали с цвят на саксия, с тухлени фабрики и редици къщи и големи строги църкви, смесени в едно, всичко тежко и солидно и построено със старомодна страст към украсите. Почти изоставеният център с широката Уайзър стрийт, която си спомня осветена и пълна с народ като на панаир около Коледа, се е превърнал в юрган от кръпки от боклуци и паркинги и няколко нови облицовани със стъкло сгради — опит за съживяване, — които са заети предимно от банки и държавни агенции. Магазините отказват да се върнат от универсалните комплекси в покрайнините на Брюър. Старият Багдад, някога един от първите киносалони по Уайзър, сега стои между два празни парцела, облицовъчните му плочки в арабски стил са изпопадали, а шатрата му, която последно рекламираше порнографски филми, се люспи и ръждясва. На нея се четат буквите М О Г Н Е, а на долния ред, под тях — М Е С П А С — разбъркани останки от призив за историческа реставрация. Киносалоните от неговото детство, наситени със сладникави миризми и тъмно кадифе, шепот и кикот и хванати ръце, бяха минало. ПОМОГНЕТЕ ДА МЕ СПАСЯТ. Във фоайето имаше нещо като мавритански фонтан, цветни светлини, които играеха по развълнуваната вода. Музикалният магазин „Плочи и струни“, който Оли Фознахт управляваше преди двайсет години през няколко магазина от Багдад, а после се превърна във „Фиделити Аудио“, все още си е магазин, сега се нарича Фантастична лекота, продава спортни обувки, цели две витрини. Сигурно има пазар за тях тук, сред малцинствата. Обирай и бягай.
Според небогатия опит на Заека колкото повече подобрения струпват върху маратонките, колкото повече поддържащи стелки и силови платформи и научно проектирани шестслойни подметки и така нататък, толкова по-твърди и по-неудобни стават: като обувките. Ами онези прилепнали трика за бягане, дето сега ги носят младите жени, с които приличат на астронавтки, малиненочервени и електриковозелени, и толкова тесни, че очертават всеки мускул чак до цепката на дупето, какъв им е смисълът? Да изкарват на показ. Младите животни имат потребност да се показват. Изоставената съпруга на Оли Фознахт, Пеги, бе умряла преди около осем години от рак на гърдата, който се бе разпространил в тялото. Заека се замисля, че тя е първата жена, с която бе спал, която е починала, която действително бе гушнала букета. Осъзнава, че това не е вярно. Джил беше. Той чукаше Джил през онова откачено лято, въпреки че му беше ясно, че на нея не й харесваше особено. Бе твърде млада, че да й хареса. А може би и онази курва в Тексас, която го бе лишила от девственост със странна провлечена любезност, също вече е мъртва. Не живеят дълго с това недоспиване, пиенето, побоите.