Преди да падне априлската вечер, птиците, малки и големи, привлечени от хранилката, идват с пърхане и подскачане, за да пийнат вода, или да потопят пера в циментовото езерце със синьо дъно, направено от предишния собственик на това малко местенце, на тази уютна къщурка от пясъчник, сгушена, сред големите къщи в Пен Парк. Циментовото езерце е пукнато, но все още задържа вода. Като него самия, мисли си Заека, докато се обръща към къщата си с осветените й прозорци, които му се струват така далеко и все пак така странно близо, като къщата на родителите му, когато играеше на двадесет и едно или на магаре с Мим и другите деца от квартала на баскетболния кош, закачен на гаража в алеята зад дългия им тесен двор на Джексън Роуд. И тогава, както и сега, пробуждайки се от неясни мечтания, той се оказваше по-близо, отколкото бе смятал, до някакво сияйно присъствие, достатъчно близо, че да хвърля златиста сянка върху двора пред стъпките му; тогава това бе бъдещето му, сега е неговото минало.
По време на онези пролетни месеци с Рут на Съмър стрийт се чудеше какво ще е усещането да изтича до края на улицата, права, докъдето виждаше окото. През трийсетте години, изминали оттогава, често е минавал с колата оттук, към североизточния край на Брюър и по-нататък, където магистралата с крайпътни мотели (Икономи Лодж, Коронет, Сейв Хейвън) навлиза в земеделските площи, и по нея изникват табели, сочещи пътя към Харисбърг и Питсбърг. Една по една фермите и каменните им сгради, плевните, побиращи цял камион, сковани с дъски и греди, построени точно по посоките на света, с дебели над половин метър стени, попадат под ударите на жилищното строителство. Два-три километра след платения път към Мейдън Спрингс, където живееха Мъркетови, преди да се разведат, има един сравнително наскоро застроен терен, наречен Ароудейл заради старата ферма Ароудейл, продадена от племенничките и племенниците на възрастната неомъжена дама, която бе живяла там години наред и бе решила да я остави на някакъв телевизионен евангелист, за да направи нещо като парк на спасението, свят лунапарк — убежище, но адвокатите й непрекъснато я разубеждаваха. През последните години Заека бе наблюдавал как изравнената с булдозери земя губи суровия си вид и как дърветата и храстите израстват, като че ли къщите винаги са си били там. Улиците са извити като в квартала на Мъркетови, но къщите са по-обикновени едноетажни или с пристроен полуетаж, със странични фасади от алуминиева обшивка и предни — от тухли, разнообразени от настлани с плочи миниатюрни веранди и нефункционални кръпки каменна облицовка. Циментови алеи лъкатушат през малки предни дворчета с все още неразцъфнали азалии под големите прозорци. Тук изобилства от цветни изкуствени настилки и от мебели по верандите, и тиранична подреденост, която отсъстваше в по-старите, работнически градове като Маунт Джъдж и Западен Брюър.
Рони и Телма Харисън се бяха пренесли в една от тези скромни нови къщи, когато трите им момчета пораснаха и се изнесоха. Алекс, най-големият, е електронен инженер някъде на юг от Сан Франциско; средното момче, Джорджи, който имаше проблеми с четенето в училище, се опитва да стане танцьор и музикант в Ню Йорк; а най-малкият, Рон Джуниър, е останал в района като строителен работник на почасова работа, въпреки че изкара две години колеж в Лихай. Телма не се оплаква от синовете си, нито пък от къщата, въпреки че на Хари определено му се струват разочароващи, разочароващо обикновени за жена с интелигентността на Телма, и от личния му опит с нея, с нейната страст.