С течение на годините лечението на болестта на Телма, системен лупус еритематоидес, е струвало цяло състояние, въпреки помощите по здравноосигурителния план на застрахователната агенция на Рони. Освен това заболяването не й е позволило да се върне към работата си като учителка в началното училище, когато момчетата й заминаха, както се бе надявала. Здравословното й състояние бе твърдо нестабилно; принуждаваше я да си стои вкъщи, където Хари обикновено можеше да я намери. По обяд, когато позвъни от някакъв уличен телефон в Брюър, очакваше тя да му отговори, и така и стана. Попита дали може да се отбие, и тя отговори, че може. Не звучеше особено въодушевена да го чуе, но не беше и притеснена: просто примирена. Оставя селиката отпред до извития бордюр, въпреки че обикновено през годините тя му отваряше вратата на гаража и след това я затваряше с дистанционно от кухнята, за да скрие доказателството. Но сега, когато е болен като нея, ако не и по-болен, не е сигурен, че имат какво да крият. По обяд кварталът е пуст, автобусите още не са докарали децата от училище. Един-единствен скимтящ двигател работи някъде невидим в Ароудейл, а въздухът е наситен с всепроникващото вибриране и жужене на пътното движение откъм магистралата за Мейдън Спрингс. Също невидими, някакви птички чуруликат, неспокойни покрай лудостта от гнезденето, въпреки че кварталът е рехаво залесен. Една червеношийка подскача върху късчето морава до циментовата алея на Телма и бясно хвръква във въздуха, когато Хари се приближава. Не си спомня червеношийките да са му се стрували такива едри, злобни птици; тази беше с размера на гарван. Изкачва двете настлани с плочки стъпала и прекосява малката веранда; Телма отваря входната врата, преди да успее да натисне звънеца.
Изглежда по-дребна, а косата й е по-сива. Превзетото й, твърде обикновено лице винаги е имало жълтеникав оттенък, и той вижда през грима, който е положила, за да смекчи обрива по бузите си и зачервяването, предизвикано от болестта, което стоеше като охлузване върху носа и под очите й, че кожата й е станала още по-жълтеникава. Въпреки всичко, дълбоко познатото й присъствие го вълнува. Целуват се леко, след като затваря вратата. Дълго, зелено перде срещу слънцето е спуснато върху стъклото в средата й. Устните й са хладни и леко мазни. Остава няколко мига в прегръдката му, сякаш очаква да се случи още нещо, тялото й е отпуснато до неговото в неизказано признание.
— Отслабнал си — казва, и най-после се отдръпва.
— Малко по-малко дебел — отговаря й. — Имам още много да отслабвам, преди да задоволя лекарите и Дженис. — Струва му се съвсем естествено да спомене Дженис, въпреки че трябваше да насили езика си да го изговори. Телма е наясно с положението, и така беше още от самото начало. Цялата връзка бе нейна идея, въпреки че той бе свикнал с нея през годините и я бе включил в живота си. Походката й, когато се отдалечава от него и влиза във всекидневната, е вдървена. Тя леко се поклаща; артритът е част от лупуса.
— Дженис — повтаря тя. — Как е Жената — чудо? — Веднъж бе споделил, че нарича Дженис така, и Телма не бе забравила. Жените никога не забравят, особено това, което ти се иска.
— О, все си е същата. Гледа постоянно да е заета във Флорида с най-различни кръжоци, тя е нещо като бебето в нашия блок, а освен това е и шикса13. Няма да я познаеш, толкова всезнаеща е станала. Страхотна е на тенис, казват ми го хора, дето играят. — Осъзнава, че започва да проявява прекомерен ентусиазъм. — Но с удоволствие си тръгнахме. Стана студено. През март беше ужасно мрачно. Тук поне го очакваш и имаш нужните дрехи.
— Така и не си ни разказал за инфаркта. — Това „ни“ е малкото отмъщение, задето още в самото начало спомена Дженис. Влачиш брачната си половинка след себе си като сянка, даже и в леглото; сянката й пада и върху чаршафите.
— Не го смятам за нещо, с което да се хваля.
— Научихме от малкия Рой. Познавал някакво момче, което познава Нелсън. Хлапашката мрежа. Представи си, как се почувствах, когато го научих по този начин. Любовникът ми за малко да умре, и да не ми каже.
— Как бихме могли, аз или който и да е, да ти каже? За такива неща не се продават готови картички по магазините.
През последните години двамата с Дженис все по-рядко се виждаха с Харисънови. Заека и Рой израснаха заедно в Маунт Джъдж и играеха в гимназиалните баскетболни отбори, които, водени от треньора Марти Тотеро, бяха шампиони на лигата през две от трите им години в гимназията. Но никога не е харесвал Рони: шумен, нахакан, с груба физика, вечно се перчеше в съблекалните, пляскаше останалите с навита мокра кърпа по коремите, тероризираше играчите в детския отбор. Подобен тип простаци не дразнят жените толкова, колкото се дразнеше Хари. Част от възхищението му към Телма бе в това, че успява да го търпи, да толерира сексуалните му игрички и външно да си остане толкова морална, обикновена, типична учителка. Не съвсем обикновена: без дрехи тялото й е някак си по-привлекателно, отколкото би си помислил, като я гледаш с дрехи. Първия път, когато спаха заедно, гърдите й бяха като на момиче от Плейбой — зърната й приличаха на съвършени миниатюрни копчета на звънец.