— Чакай, Тел. Нека да помислим. — Както си му е редът, нитроглицеринът си бе проправил път през организма му и усеща онова изтръпване. Обляга се назад, за да го потисне. — Би трябвало да избягвам вълнения.
Тя пита, някак развеселена от нуждата да преговарят:
— Правил ли си любов с Дженис?
— Един или два пъти, може би. Някак не помня. Нали знаеш, това е като миенето на зъбите вечер, не помниш дали си го направил или не.
Тя го осмисля и решава да го подразни.
— Приготвих старото легло на Алекс за нас.
— Преди не обичаше да използваме истински легла.
— Станала съм много разкрепостена — казва усмихнато, извличайки, доколкото може, някакво удоволствие от увъртанията му.
Изкушава се, представя си Телма гола в леглото, пълното й желаещо тяло, гърдите й, кърмили три момчета и поне двама мъже, които изглеждаха девствени и розови като палчетата на бебе, а не подути и сдъвкани, и тъмни като на Дженис, ханшът й гладък, а не на фини пясъчни зрънца като на Дженис, окосмяването й червеникаво и достатъчно рехаво, че да прозира цепката, а не като непрозначния гъст храст на Дженис, и безсрамната й, практична уста, тази на Телма, откровеният й шеговит глад, развеселена, че отново и отново е уловена в капана на желанието, без да му се сърди през всичките тези години раздели и събирания, навътре и навън. Но след това се сеща за Рони — кой знае къде си е завирал кура този противен кур. Заека не може да повярва, че е толкова верен, колкото Телма си мисли, не и ако съди по поведението му в съблекалните, не и по това, че чукаше Рут преди Хари, и как бе пипнал Синди онзи път на Карибите — и за СПИНа. Този вирус, прекалено малък, за да си представим как пътува в течностите ни, дори в една-две капки слюнка или в сока на путка, и как отключва антителата ни с миниатюрните си пипала, така че вътрешността ни губи баланса си, и се катурваме от пневмония, от гладна смърт. Любов и смърт вече не могат да бъдат разделени. Но не може да каже това на Телма. Все едно да се изплюе в широко откритото й лице.
Тя самата вижда, че не е готов. Пита го: — Още една кола? — Той вижда, че я е изпил всичката, и без да мисли, е изял и двете малки купички мазни, потънали в натрий, ядки.
— Не. Трябва да бягам. Но нека поседя тук още малко. Такова облекчение е да съм с теб.
— Защо? Очевидно само изисквам като всички останали.
Бърза като светкавица болка пробягва през гърдите му, стеснява възможността му да диша. Исканията натежават от всички страни, притискат го. Сега и сексуално неудовлетворена любовница, още един товар. Но излъгва:
— Не, ти не изискваш. Ти беше истинска скъпоценност, Тел. Зная, че ти струва много, но беше страхотна.
— Хари, моля те. Недей да звучиш толкова сълзливо. Още си млад. На колко? Петдесет и пет? Даже не си надхвърлил ограничението за скоростта.
— На петдесет и шест преди два месеца. Не е много за някои мъже — не и за набит дребен грозник като Рони, той ще живее вечно. Но ако си с моя ръст и толкова време с наднормено тегло, сърцето се уморява да влачи всичко. — Изградил си е, сега осъзнава, представата за сърцето си като за неохотен пленник в гърдите му, роб на галера или ослепен кон, въртящ колелото на мелница. Усеща, че Телма го гледа по нов начин — клинично, с безпристрастен преценяваш поглед, съвсем различен от разтапящия се налудничав поглед. Загубил е нещо, задето не я чука: загубил е ранга си, и тя го вади от сметките си, без дори да го осъзнава. Справедливо е. С нейния лупус той я бе извадил от сметките си много отдавна. Ако Телма беше здрава, защо да не оставеше Дженис заради нея през последните десетина години? Вместо това бе използвал всичките й отверстия, а след това бе бързал към поредния модел тойота, който караше съответната година, и се връщаше при Дженис с нейното упорито, глупаво здраве. Какво толкова имаше у Дженис? Явно бе религиозна, тяхната връзка, по друг начин не можеше да си я обясни.
Като двама болнави приятели той и Телма седят половин час, говорят за симптоми и деца, научават новостите около съдбите на общи познати — Пеги Фознахт е мъртва, Оли бил в Ню Орлиънс, беше научила тя, Синди Мъркет, дебела и нещастна, работи в един бутик в новия търговски център близо до Орио, Уеб се е оженил за четвърти път за някаква двайсетина годишна, и се е изнесъл от онази префърцунена модерна къща в Брюър Хайтс заедно с всичките си ръчно изработени мебели в една стара каменна фермерска къща, в южната част на окръга, близо до Галили и напълно я е реставрирал.