Но тя само казва:
— Просто прекрасен — и го пъха обратно, полутвърд, в слиповете му, вдига ципа и с мъка се изправя на крака. Леко е задъхана, сякаш е вършила някаква домакинска работа. Той я прегръща, и този път той е този, който удължава прегръдката.
— Причината, поради която не напуснах Дженис, а сега вече не мога — признава той внезапно, почти разплакан, сантиментален, както бе казала — е, че без нея аз съм едно лайно. Никой не би ме взел на работа. Прекалено съм стар. Единственото, което мога да бъда оттук нататък, е да съм нейният съпруг.
Очаква съчувствие, но може би това споменаване на Дженис й е дошло прекалено. Телма някак изстива в ръцете му.
— Не знам — казва.
— Какво не знаеш?
— Дали да идваш пак тук.
— О, позволи ми — моли той и колкото и да е странно, най-после се чувства настроен за тази среща и възбуден от нея. — Без теб нямам живот.
— Може би природата се опитва да ни каже нещо. Твърде сме стари, за да продължаваме да вършим глупости.
— Никога, Телма. Аз и ти никога.
— Не даваш вид да ме искаш.
— Искам те, просто не искам бактериите на Рони.
Тя го побутва в гърдите, за да се освободи.
— Нищо му няма на Рони. Чист и безопасен е, колкото и аз.
— Е да, вярно, това е ясно, както се държите вие двамата. Точно от това се страхувам. Казвам ти, Телма, ти не го познаваш. Той е луд. Ти не го виждаш, защото си му вярна съпруга.
— Хари, мисля, че стигнахме момента, в който колкото повече говорим, толкова по-зле ще става. Сексът не е това, което беше по-рано, за това си прав. Всички трябва да внимаваме повече. И ти внимавай. Мий си зъбите, и аз ще си мия моите.
Чак когато вече е навън на извитата алея на Телма, а вратата с дръпнатата върху прозорчето завеска е затворена зад него, схваща намека й за миенето на зъби. Още един шамар за него и Дженис. Не можеш да бъдеш откровен с жените, имат мозъци като на ФБР. Червеношийката още е там, върху малката полянка. Може би е болна, тези животни също си имат болести, своите чумни епидемии. Обръща към Хари око като мънисто и леко се отдалечава с подскоци по восъчната априлска трева на Телма, като решава, че е под достойнството й да полети. Дръзкият жълт цвят на глухарчетата се е появил тази седмица, за да се присъедини към този на нарцисите и камбанките на фортисията. Показателно. Цветята привличат пчелите както ние се привличаме едни други. Сигналите ни. Миризмите. Ако можеше да се върне обратно в къщата й, щеше да я чука въпреки опасността. Вместо това намира сигурност в сивата си селика; докато плавно се отдалечава, неподвижността на Ароудейл е нарушена от завръщането на претъпканите жълти училищни автобуси, от които на всеки ъгъл на извитите улици слизат крещящи пронизително деца.
СТИЛЪТ НА ТОЙОТА, гласи голям син плакат във витрините на Спрингър Моторс на шосе 111. 36 месеца / 36 000 мили. Изключителна гаранция за всички нови модели, известява един по-малък плакат, а друг: Новите автомобили КРЕСИДА. Мощен нов трилитров двигател. 190 конски сили. 4 скорости, електронно контролирано предаване. Ново сигурно заключване. За облекчение на Хари Нелсън не е там. Денят е разхвърлян вторник и двамата продавачи в халето са млади мъже, които не познава, и които не го познават. От миналия ноември са настанали някои промени. Нелсън е поръчал да боядисат офисите в по-ярки цветове, розово и зелено като в китайска чайна, и е свалил старите увеличени снимки на Хари в славните му дни като баскетболна звезда, с вестникарските заглавия, наричащи го „Заека“.
— Господин Енгстръм излезе в един часа на обяд и каза, че може и да не се върне следобед — казва му един пълничък продавач. Джейк и Руди държаха бюрата си навън, край стената, в посока на дискотеката, която фалира и в края на седемдесетте се превърна в център за машини под наем. Едно от блестящите хрумвания на Нелсън бе да махне тези бюра и да нареди на отсрещната стена преградени кабинки, като сепарета в ресторант. Може би създава по-голяма интимност между продавача и клиента в критичния момент при подписването на документите, но подредбата някак си ги отдалечава от самите сделки и ги излага на шума от сервиза. В тази посока, и отзад към реката и Брюър, лежи окаляният, непавиран участък, който Хари по някаква причина винаги мислено е наричал Парагвай, докато всъщност самата държава тъкмо се бе отървала от стария си диктатор с немско име, Хари бе чел наскоро по вестниците.