— Е, ами — казва той на този дебел непознат — и аз съм господин Енгстръм. Кой е тук, дето да е наясно с нещата? — Не иска да звучи грубо, но разкритието на Телма го е разтревожило; усеща как сърцето му препуска, а стомахът му се мъчи да смели двете купички с ядки.
Друг млад продавач, по-слаб, се приближава към тях от будката откъм Парагвай. Хари вижда, че не е мъж; косата й е опъната зад ушите й, беше се заблудил от жълто-кафявия тренчкот, който беше облякла, за да отиде до паркинга с някакъв клиент. Жена е. Жена продавачка на коли. Като в онази реклама на тойота, само че е бяла. Опитва се да контролира изражението си, за да не проличи шовинизмът му.
— Аз съм Елвира Оленбах, господин Енгстръм — казва тя и силно стиска ръката му. Докосването след бледото студено докосване на Телма преди половин час му се струва горещо. — Щях да позная, че сте бащата на Нелсън дори без снимките, които държи на стената си. Изглеждате точно като него, особено в устата.
Това маце шегува ли се с него? Тя е слаба, стегната млада жена, спортувала твърде много, както правят мнозина в днешно време, с дълбоко хлътнали очи и дълбок равен глас и тънки устни, оцветени в блестящо бледорозово, като отразителна лента, и шия, която е толкова тънка, че челюстта й изглежда широка под откритите й бели, щръкнали уши. Носи златни обеци с формата на охлюв. Той й казва:
— Предполагам, че сте назначена след последното ми идване.
— Едва от януари — казва тя. — Но преди това три години работех за Датсун на шосе 819.
— Харесва ли ви да продавате коли?
— Много — отговаря Елвира Оленбах и не казва нищо друго. Не се усмихва много-много, а очите й са леко настойчиви.
Той разкрива картите си, като й казва:
— Това обикновено не се смята за женска работа.
Тя леко се оживява.
— Знам, не е ли странно, след като всъщност е толкова естествено? Жените, които идват тук, не се притесняват толкова, а мъжете не се страхуват да проявяват невежеството си, колкото ако бяха с друг мъж. Обожавам работата. Баща ми обожаваше колите и, предполагам, съм го наследила от него.
— Звучи разумно — признава той. — Не знам защо тази промяна отне толкова време. Искам да кажа жените търговски представители. Как върви бизнесът?
— Досега върви добре. Хората обожават камрито, а и естествено, королата упорито върви наред с него, но учудващо ни провървя с луксозните модели, особено в сравнение с другите дилъри. След всички тия години икономиката на Брюър се съживява. Мъртвите промишлени отрасли отпаднаха, а новите, малките специализирани и високотехнологични заводи навлизат, и естествено, търговията направо от фабриките се приема с въодушевление. Това е ключът към целия подем.
— Супер. Ами бизнесът с коли втора употреба? По-слабо ли върви?
Хлътналите й очи — сенчести, като на Нелсън, но не толкова враждебни и обидени — поглеждат нагоре към него с известно недоумение.
— О, не, съвсем не. Една от причините Нелсън да назначи нов търговски представител бе, че иска да отдели повече от собственото си време на колите втора употреба, а не да продава на едро такава голяма част. Имаше един мъж, който го вършеше, с гръцко име…
— Ставрос. Чарли Ставрос.
— Точно така. И откакто той се пенсионира, Нелсън смята, че употребяваните коли вървят на автопилот. Философията на Нелсън е, че ако не осигуриш на младите с ниски доходи или на купувачите от малцинствата кола, която да могат да си позволят, губиш потенциален клиент за нов, луксозен модел след пет или десет години.
— Звучи ми разумно. — Това момиче му се струва ужасно впечатлено от Нелсън. Момиче. Сигурно беше на трийсет и дори повече, доколкото може да прецени, но всеки под четирийсет му се струва дете.
Пълничкият продавач, онзи приятен, обикновен италиански тип — които все още се срещаха в Брюър, с дрезгави гласове, космати китки и старомодно пригладена над ушите коса — се чувства длъжен да вмъкне нещо и от себе си.
— Нелсън наистина кара продажбите на употребяваните коли да скачат. Реклами в „Стандарт“, цени върху предното стъкло, които падат на всеки два-три дни, намаления при плащане в брой. Някои хора се отбиват всеки ден, за да видят какво се предлага. — Има притеснителния маниер да стои твърде близо и да говори бързо; един бръснач не би му се отразил зле, както и един-два ментови бонбона. Чесън, слагат го на всичко.
— Отстъпки при плащане в брой, а? — казва Хари. — Къде все пак е Нелсън?
— Каза ни, че има нужда да се поотпусне — отговаря Елвира. — Искаше да се измъкне от обажданията.