„Дер Шокелщул“ си отиде, а от редакцията на „Ват“ заплашваха, че ще дават поръчките си на една от големите печатарски фабрики във Филаделфия. Просто можеха да съберат вестника, наред с рекламите, снимките и текста, и да го изпратят там. Над „Верити Прес“ тегне бъдеще, което принадлежи на технологичните процеси, на фото печата, на фото композициите, на компютризираната телевизия, която произвежда хиляди букви в секунда върху лента, която няма нужда от целувката на метала, а се управлява от компютри, програмирани дори за пренасяне и за вътрешните тирета; но една печатарска преса струва над трийсет хиляди долара, а плоската преса продължава да бъде най-лесният начин за печатане на билети и плакати. А „Ват“ можеше да бъде закрит всеки момент. Определено беше ненужен.
ЧАСТИ ОТ ОБОРУДВАНЕ НА БРЮЪРСКА ФАБРИКА ПЪТУВАТ КЪМ ЛУНАТА е заглавието на първа страница тази седмица. Заека наглася буквите в две колони, белите му пръсти ги подреждат, износените матрици падат в каналчетата си над главата му като дъжд върху тенекия.
Когато жителите на Брюър погледнат към Луната тази неделя, тя сигурно ще им се стори малко по-различна. Защо? Защото там ще има малка частица от Брю
Не. Пренасяне. Опитва се да го върне, но редът е прекалено тесен, за да вмести текста, така че решава да пренесе думата.
ър.
Електронни продукти „Зигзаг“, ООД, улица Седма и Акация, Сити.
Опа.
„Седма“ и „Акация Сити“ разкриха пред репортери на „Ват“ тази седмица, че важна част от електронното превключвателно устройство на бордовото управление и навигационния компютър е било на бордовото управление и навигационният компютър е бил произведен от тях тук, в обикновената тухлена сграда, където навремето се е посмещавала компанията „ГосамерХосиери“, покрай която хиляди жители на Брюър минават всеки ден, без да съзнават това.
Ако електрическата верига на тези превключватели — която по размери е по-малка от пощенска марка и по-лека от слънчогледова семка — престане да функционира, астронавтите Армстронг, Олдрин и Колин ще минат покрай Луната и ще загинат в безкрайния вакуум на т.нар. „дълбок космос“.
Такава опасност обаче няма. Изпълнителният директор на „Зигзаг Електроникс“ — Лерой „Въртящия“ Ленгел —
Прекъсване след двайсет реда. Текстът преминава в една колона.
увери репортера на „Ват“ от модерния си бледозелен кабинет.
„За нас това беше просто още една поръчка — каза той, — изпълняваме стотици подобни всяка седмица.“
„Естествено всички ние в «Зигзаг» сме изключително горди, добави Ленгел, «Плавамевнепознводи», добави, «Плаваме в непознати води».“
Машината се извисява над него топла, мъркаща; една разделена на хиляди частици темпераментна прашинка, оцеляла от златната ера на техниката. Плотът за разпределяне е от дясната му страна, а дискът с отливките, заедно с подноса с линотипните редове — отляво, на равнището на очите му свети зеленикава крушка. Над това слънце машината тъне в сянка като буреносен облак; лост на матрицата й бавно се върти, цялата тази шумоляща, въздишаща, сложно сглобена многотонна маса очаква експертното му докосване. Разтопеното олово чака зад диска с отливките, понякога, когато се задръсти, вряло изтича; Заека се е горил. Но машината е като бебе, изискванията й, въпреки че са непреклонни, са малко, и щом бъдат изпълнени тя послушно се подчинява. Проблемът за верността не съществува. Давай й и тя ще ти даде. И Хари обича светлината тук. Тя е като балсам за очите му, тази равна синкава светлина, която не хвърля сянка, толкова спокойна, че човек можеше да чете лъскавите букви отзад — напред само с един поглед. Тя контрастира със светлината в дома му, където върху чиниите пада сянка, подобна на кал, когато стои до кухненската мивка, а когато седи във всекидневната трябва да примигва на светлината на настолната лампа, на която Дженис чете списанията си. А и крушките на стълбищната площадка постоянно изгарят и детето се оплаква от отражението в телевизора, освен когато е съвсем тъмно. В голямата зала на „Верити Прес“ с флуоресцентни тръби по тавана, мъжете се движат като призраци без сянка.