През почивката за кафе в десет и половина баща му идва при него и го пита:
— Мислиш ли, че ще можете да дойдете довечера?
— Не знам. Дженис спомена, че ще води детето на кино. Как е мама?
— Добре, доколкото може да се очаква.
— Споменавала ли е нещо за Дженис?
— Не и снощи. Поне не повече от просто споменаване.
Възрастният мъж се намества по-близо, стискайки картонената си чаша с кафе, като че ли в нея има скъпоценни бижута:
— Ти каза ли нещо на Дженис? — пита. — Разпита ли я малко?
— Да я разпитам? Да не би да е подсъдима? Почти не я видях. Остана във фирмата до късно. — Заека примигва под перфектната светлина, като вижда как баща му стиска устни и очите му се присвиват лукаво. Хари обяснява:
— Старият Спрингър я държа до единайсет, за да разплетат някаква каша в счетоводните документи. Откакто започна да продава японски коли е като истински робовладелец.
Зениците на баща му се разширяват с милиметър; веждите му едва доловимо се повдигат.
— Мислех, че двамата с госпожата са в Поконос.
— Спрингърови ли? Кой ти каза това?
— Сигурно майка ти, забравих кой й го е казал, вероятно Джулия Арндт. Май беше миналата седмица. Казват, че госпожа Спрингър не понасяла жегата заради краката й, подували се. Не знам какво да ти кажа за остаряването, Хари, не е това, което би трябвало да бъде.
— Поконос.
— Казаха, че са заминали миналата седмица. Майка ти ще се разочарова, ако не можете да дойдете довечера. Какво да й кажа?
Звънецът бие, отбелязвайки края на почивката; Бучанан отпуснато минава покрай тях, бършейки сутрешната си доза уиски от устните си и им намига:
— Татенцето знае най-добре. — Провиква се той закачливо. Слаб черен тюлен.
Хари казва:
— Кажи й, че ще се опитаме да дойдем след вечеря, но че сме обещали на детето да го заведем на кино и сигурно няма да успеем. Най-вероятно ще дойдем в петък.
Разочарованото и смирено изражение по лицето на баща му го ядосва и той избухва:
— По дяволите, татко, трябва да се грижа за собственото си семейство. Не мога да върша всичко.
С благодарност се връща към машината си. Тя му пасва, мърка около него, докато се опитва да отпъди една дума от съзнанието си („Поконос“), издава висок шум като от дъжд, когато докосва клавишите й; доволен е, че се е върнал.
Дженис си е вкъщи, когато се прибира от работа, фалконът е в гаража. Малката къща е замъглена от цигарения й дим, полупразна чаша с вермут стои върху телевизора, друга — на един от рафтовете между всекидневната и нишата, която служи за трапезария. Заека се провиква: „Дженис!“. Въпреки че къщата е малка и викът му отеква, както и всяко щракване на копчето на телевизора, изваждане тапите на бутилките, скръцване на пружината на Нелсън, сега отникъде не идва отговор. Чува шуртене на вода и се качва горе. Банята на горния етаж е изпълнена с пара. Чудно как жените могат да издържат на гореща вода.
— Вкара студен въздух, Хари.
Тя си бръсне краката във ваната и няколко малки порязвания ярко кървят. При все че Дженис никога не е била страхотна мацка, с навъсеното си, недоразвито изопнато лице, и при все че беше нисичка, във време, когато Холивуд налагаше модата на едрите жени с големи гърди, тя винаги беше имала красиви крака и все още ги имаше. Стегнати, наперени крака с кокалести колена, които Заека винаги беше харесвал; той обича да гледа костите на хората. Жена му е вдигнала насапунисания си крак като за показ и той вижда през парата как сивата сапунена вода се плиска около влагалището, корема и дупето й, докато се протяга да се обръсне около глезена. Той стои на върха на стълбата от безбройните вани, които е чул и виждал да си взима през тринайсетте години на брака им. Лесно може да пресметне годините, защото бракът им е седем месеца по-стар от сина им. Той пита:
— Къде е Нелсън?
— Отиде с Били Фознахт в Брюър да гледат някакви мотори.
— Не искам да разглежда мотори. Ще се пребие.
Другото дете дъщеря му беше убита. Светът е като плаващи пясъци. Намери правилния път и се придържай към него.
— Хайде, Хари, нищо няма да му стане от гледане. Били има мотор, който непрекъснато кара.