— Ако не изпратим някой от другата страна, точно така и ще се получи. Гърците явно не могат да ръководят шоуто сами.
— Хари, не ставай глупав, та те са създали цивилизацията — казва Дженис и се обръща към Ставрос:
— Виж как злобно присвива устни, когато мисли за политика.
— Не мисля за политика — отвръща Заека. — И точно това е едно от проклетите ми американски права — да не мисля за политика. Просто не виждам защо трябва да ходим по улиците със завързани отзад ръце и да се оставяме да бъдем шантажирани от всеки главорез, който твърди, че прави революция. И наистина се вбесявам като слушам разни отчаяни търговци на скапани коли, които преливат от жизненост върху тлъстите си задници, да плюят срещу държавата, която им поднася блага на тепсия, откакто са се родили.
Чарли се надига:
— По-добре да тръгвам. Става напечено.
— Не си тръгвай — умолява го Дженис. — Той не знае какво говори. Луд е на тая тема.
— Да, не си тръгвай, Чарли. Остани да забавляваш лудия.
Чарли присяда пак и казва внимателно:
— Опитвам се да разбера логиката ти. Кажи ми например какви блага сме поднесли на Виетнам?
— Господи, именно. Ще стане точно както в Япония, ако ни оставят. Точно това искаме да направим — да превърнем страната им в богата, просперираща държава с магистрали и бензиностанции. Ами Л. Б. Дж.9, Господи, със сълзи на очите по телевизията, сигурно сте го видели, едва не предложи да направим Северен Виетнам петдесет и първия щат на шибаните Щати, само и само да спрат бомбите. Молим им се да си организират някакви избори, каквито и да са, а те предпочитат да хвърлят бомби. Какво повече можем да направим? Опитваме се да се раздаваме, това е цялата ни външна политика — да се раздаваме, за да направим ония дребни жълти хорица щастливи, а такива като тебе седят по ресторантите и се жалват. Господи, колко сме скапани.
— Мислех, че ние сме тези, които хвърлят бомбите.
— Вече спряхме. Спряхме, нали затова марширувахте всички вие либералите и докъде ни докара това? — той се навежда напред, за да произнесе отговора по-ясно. — До никъде.
Двойката, която си шепне в другия край на стаята, учудено поглежда към тях; роднините през две сепарета са притихнали и ги слушат. Нелсън отчаяно се изчервява, очите му болезнено горят в ябълките му.
— До никъде — повтаря Хари по-тихо. Навежда се над покривката до потреперващите маргаритки. — Сега предполагам, че ще кажеш „напалм“. Тази шибана вълшебна думичка. Те погребват селските вождове живи и хвърлят мини в болниците вече двайсет години и заради напалма са кандидати за наградата за мир „Албърт Ф. Швайцер“. Ф, Ъ, Ш — кии.
Отново е повишил глас, обезумял от мисълта за предателството и неблагодарността, които оскверняват знамето, оскверняват самия него.
— Хари, ще ни изгонят заради тебе — казва Дженис, но той забелязва, че тя е весела, превъзбудена, доволна.
— Започвам да схващам мисълта му — казва й Ставрос. — Ако те разбирам правилно — казва той на Заека — ние сме като майка, която кара детето си да пие лекарството, което е полезно за него.
— Точно така. Правилно си разбрал. Такива сме. И повечето от тях искат да изпият лекарството, умират за него, а шепа луди в черни пижами предпочитат да ги заровят живи. Каква е теорията ти? Че сме там заради ориза? Теорията на Чичо Бен? — Заека се изсмива и прибавя: — Лошият Чичо Бен.
— Не — казва Ставрос, протягайки ръце върху карираната покривка, втренчил предпазлив равен поглед в гърлото на Хари. Хари забелязва това. Защо? — Теорията ми е, че това е грешна борба за власт. Не че искаме ориза, просто не искаме той да е техен. Нито пък магнезият. Или пък крайбрежната ивица. Толкова дълго време играем шах с руснаците, че не сме забелязали, че сме изпаднали зад борда. Белите вече не работят в жълтите страни. Съветниците на Кенеди, които смятаха, че могат да управляват света от кабинета на президента, натиснаха копчето и не стана нищо. След това Осуалд победи Джонсън на изборите, който беше достатъчно тъп да реши, че е нужно само по-твърда ръка върху копчето. Така че двигателят прегря, получихме инфлация и разпадане на пазара, от една страна, и университетски бунтове, от друга. А сред всичко това, четирийсет хиляди синове на американски майки бяха убити от скапаните жълти. На хората вече не им се нрави синовете ни да измират из джунглата. Може би никога не им се е нравело, но са го смятали за необходимо.
9
Линдън Бейнс Джонсън — 36-ти президент на САЩ, встъпил в длъжност след убийството на Кенеди. — Б.пр.