Ставрос неохотно прекъсва яденето си, за да промълви:
— Ямайка.
— Брей — възкликва Заека. — Ти си бил истински изследовател. Три часа път със самолет до фоайето на някой хотел „Хилтън“.
— Там ни мразят.
— Искаш да кажеш, че мразят теб. Никога не са виждали мене, защото не съм ходил. И защо ни мразят?
— По същите причини като навсякъде. Експлоатация. Крадем им боксита10.
— Ами, тогава да го разменят с руснаците за картофи. Картофи и площадки за бойни ракети.
— Имаме площадки за ракети в Турция — казва Ставрос, вече без да влага чувства в спора.
Дженис се опитва да помогне:
— Пуснали сме две атомни бомби, а руснаците нито една.
— Тогава нямаха бомби, иначе и те щяха да пуснат. Японците тука бяха готови да си направят харакири и ние ги спасихме, а сега я ги виж — щастливи и самодоволни, прецакват ни наляво и надясно. Ние им водим войните, докато вие миролюбците им продавате тенекиените коли.
Ставрос потупва устата си със сгънатата на квадрат салфетка и възобновява спора:
— Тя иска да каже, че нямаше да сме в тази бъркотия, ако ставаше въпрос за бяла държава. Нямаше да се намесваме. Мислехме, че трябва само да извикаме „Бум“ и да пуснем няколко страхотни противопехотни мини. Мислехме си, че е като бунтовете на чероките. Проблемът е, че сега черокитата са много повече от нас.
— О, горките шибани индианци — казва Хари. — И какво трябваше да направим, да ги оставим да превземат целия континент, за да си направят лагерен огън? Извинявай, Тонто.
— Ако го бяхме направили, сега щяхме да сме по-добре.
— И нямаше да сме никъде. Те ни пречеха.
— Добре — казва Ставрос. — Сега ти пречиш. — И добавя — Бледолики.
— Нека да дойдат — казва Заека и в този момент наистина е като бастион на предизвикателството. Нежният син пламък в очите му се е превърнал в студен огън. Той ги предизвиква с поглед. Втренчва се в Дженис, мургава и напрегната, като индианска жена. Ще му се да я заколи.
Тогава синът му задавено казва през напиращите сълзи:
— Татко, ще закъснеем за филма!
Заека поглежда часовника си и вижда, че имат четири минути, за да стигнат до киното. Хлапето е право.
Ставрос се опитва да помогне, бащински загрижен като мъжете, които нямат деца и смятат, че те могат да бъдат измамени за основни неща.
— Началото е най-тъпата част, Нели, няма да пропуснеш космическите сцени. Трябва да опиташ малко баклава за десерт.
— Ще изпусна пещерните хора — изхлипва Нелсън задавено, сълзите му почти са потекли.
— Май трябва да тръгваме — казва Заека на другите двама възрастни.
— Много е грубо спрямо Чарли — отбелязва Дженис. — Наистина грубо. И без това няма да успея да остана будна до края на този безкраен филм, ако не пийна кафе. — А на Нелсън казва:
— Баклавата е наистина вкусна. Мед и кори от тънко тесто, точно от онези сухи неща, които обичаш. Опитай се да проявиш разбиране, Нелсън, родителите ти толкова рядко ходят на ресторант.
Разкъсан, Заека предлага:
— Или пък можеш да опиташ онова нещо, което искаше да ядеш за основно ястие — сочен пай или каквото там беше.
Сълзите потичат, напрегнатото лице на детето се сгърчва:
— Вие ми обещахте — той плаче неконтролируемо и крие лицето си към бялата гола стена.
— Нелсън, разочарована съм от теб — казва му Дженис.
Ставрос казва на Заека, отново пъхайки онзи молив зад ухото си:
— Ако искаш ти тръгвай, а аз ще я докарам до киното след десет минути, като си изпие кафето.
— Това е възможен вариант — казва Дженис бавно, лицето й предпазливо се прояснява като увехнало цвете.
Заека казва на Ставрос:
— Добре, благодаря. Много мило от твоя страна, много мило, че ни изтърпя, и извинявай, ако съм казал нещо прекалено агресивно. Просто не мога да слушам някой да говори срещу Щатите. Сигурно е на психическа основа. Дженис, имаш ли пари? Чарли, кажи й колко дължим.
Ставрос отново прави онзи властен малък жест с отворена нагоре длан:
— Нищо не дължите. За моя сметка е.
Няма място за възражение. Изправяйки се, самият той нетърпелив да види пещерните хора (сурово месо, кокал, който се превръща в космически кораб), Заека изпитва чувството за истинско семейно щастие, сред всички в този ресторант, където двойката от „Пен Парк“ си плаща сметката, като че ли слага някое бебе да спи. Това го кара да каже на Дженис, за да развесели малко Нелсън: