Дженис се отпуска назад. Казват, някъде го беше чела, че лекари били измерили кръвното налягане, докато го правиш, въпреки че как може човек да се концентрира с налепени за главата електроди, казват, че е най-добре, когато си го правиш сам. Хари почти се беше разбудил от разтърсването на леглото, обръща се тежко и провира ръка през кръста й, висок, бял, наедряващ мъж. Тя гали китката му с пръстите, с които го беше направила. Той е виновен. Той е като призрак, бял, мек. Беше се опитал да я сложи в ковчег както сложиха Ребека, когато горкото бебенце умря. Как притискаше телцето й към гърдите си, вече мъртва, чувстваше го й пищеше, огромен червен писък, като че ли, за да направи дупка, през която животът да се върне. Филмът отново връхлита в съзнанието й, огромното колело се върти на фона на черното кадифе заедно с величествената симфония, която наистина я разтърси, въпреки объркването, когато влезе в киното. Сега се носеше като балерина сред пръснатите планети в живота си, татко, Хари, Нелсън, Чарли — чувства оргазма си без него като предателство спрямо любовника си и плахо приближава пръстите с онзи приятен мирис на блато към устните си, мислейки, Ти.