Но когато тя се прибира, носейки се по „Виста“, а изпод гумите й хвърчи чакъл, и паркира фалкона в гаража, по онзи влудяващ го начин, недостатъчно навътре, така че вратата не можеше да се затвори от бронята, издължените сенки на стръкчетата трева вече се смесват с отрязаните им връхчета и Заека стои до единственото дърво, източения клен, привързан към земята с тел. Дланта го боли от подрязването на плета покрай пътечката с градинарските ножици.
— Хари! — казва тя — ти си навън! Колко странно.
Така е. „Парк Вилас“, с превъзнасяните си площадки и задължителните камини за барбекю, не изкушава обитателите си да стоят навън, дори децата през лятото рядко излизат. В уютния квартал, където беше прекарал детството си, хлапетата вечно висяха навън, криеха се под увисналите клони на храстите, боричкаха се из чакълените алеи, с чувство на сигурност от близостта на прозорците, откъдето някой възрастен винаги ги наблюдаваше. Тук има някаква прерийна тъга, пусто небе, прорязано от тънки антени. Небе, отровено от радиовълни. Мирис на канализация изпод земята.
— Къде, по дяволите, беше?
— На работа, очевидно. Татко вечно повтаряше никога да не косим тревата след дъжд, защото се сплесква.
— „На работа, очевидно“. Какво му е толкова очевидно?
— Хари, държиш се странно. Татко се върна от Поконос днес и ме накара да остана след шест, заради тая каша на Милдред.
— Мислех, че се е върнал от Поконос преди няколко дни. Значи си ме излъгала. Защо?
Дженис пресича ивицата окосена трева и те застават един до друг; той, тя и дървото, хилавия клен, който не може да израсне, като че ли объркан от обилната сурова светлина.
Миризма на керосин от петъчното барбекю на някой съсед се носи към тях. Съседите им в „Пен Вилас“ са им непознати — наематели, счетоводители, търговци, надзорници, нагаждачи — хора, чийто живот представлява за тях само минаващи коли и викове на деца, които не виждат. Дженис се изчервява. Тялото й предизвикателно се изпъва.
— Забравих, беше глупава лъжа, просто ти беше толкова ядосан по телефона, че най-лесно ми беше да кажа, че татко е там. Нали знаеш каква съм. Знаеш, как се обърквам.
— За какво още си ме лъгала?
— За нищо. Поне доколкото си спомням сега. Може би за някакви дреболии, например за цената на разни неща, нали знаеш, нещата, за които жените лъжат. Жените обичат да лъжат, Хари, така нещата изглеждат по-забавни.
И тя прокарва език по горната си устна и го задържа там като въженцето на капан, нещо необичайно за нея.
Приближава се към младото дръвче и докосва мястото, където е привързано, за да не се впива телта в кората му. Той я пита:
— Къде е Нелсън?
— Уговорих се с Пеги да прекара нощта с Били, нали утре не е на училище.
— Пак ли с тия глупаци. Пълнят му главата с разни идеи.
— На неговата възраст и без това му идват разни идеи.
— Почти обещах на татко да отидем да видим мама довечера.
— Не виждам защо да ходим при нея. Никога не ме е харесвала. Само се опитва да отрови брака ни.
— Още един въпрос.
— Да?
— Чукаш ли Чарли Ставрос?
— Мислех, че само мъжете чукат жените.
Дженис се обръща, задъхано изкачва трите стъпала и влиза в къщата с ябълково зелени щори. Заека прибира косачката обратно в гаража и влиза в кухнята от страничната врата. Тя е там, потраква с тенджерите, докато приготвя вечерята. Той я пита:
— „Хайде да излезем да вечеряме навън, за разнообразие. Знам един готин гръцки ресторант на «Куинс стрийт»?“
— Просто е съвпадение, че той се появи. Признавам, че Чарли ми го препоръча, но какво лошо има в това? А ти определено се държа грубо с него. Беше направо невероятен.
— Не съм се държал грубо, просто проведохме един политически спор. Харесвам Чарли. Не е зле за един приказлив ляв парцал.
— Напоследък наистина се държиш странно, Хари. Мисля, че болестта на майка ти те тормози.