— Спокойно, малката. Не предприемай нищо.
Сядайки до тъста си, закопчавайки тънките като спагети предпазни колани, той изпява:
— Купи ми малко фъстъци и захаросани пуканки.
Стадионът е в северната част на града, до която се стига през едно кръстовище детелина, покрай тухлените сгради на две стари трикотажни фабрики, по трилентова магистрала, покрай която през последните няколко години редица крайпътни ресторанти започнаха да се провъзгласяват за пенсилванско-холандски, с огромни реклами на холандци и шестоъгълни неонови табели ИСТИНСКА ХОЛАНДСКА КУХНЯ „ПЕНСИЛВАНИЯ“. ХОЛАНДСКА БИРА. Опитваха се да продават това, което едно време не можеха. Превръщаха мазната пържена храна и тестените изделия, от които дори на прасетата биха им излезли пъпки, в туристическа атракция. Минават покрай мястото на панаира, където всеки септември се събираха едни и същи раздърпани мошеници, и фермерите водят смърдящия си добитък, а Серафина — египетската изкусителка събличаше дрехите си за всеки селяндур, който й дадеше по някой долар отгоре. Първата гола жена, която беше виждал, беше Серафина, или майка й. Оставаше по обувки с високи токчета и черна маска и се навеждаше назад, разтваряше краката си и тръпнеше под ритъма на танца, движейки се в полукръг така, че всички изпънати глави (за късмет той беше висок още тогава) можеха да видят част от цепката й, вълнуващата гънка, от която им се повдигаше, непохватно прикрита със сноп коса, която на него му изглеждаше като залепена. Залепена прежда? Не беше сигурен. Не можеше да си го представи.
Спрингър клати глава за стачките в Йорк:
— Снайперистки обстрел четири поредни нощи, Хари. Накъде е тръгнал този свят? Толкова сме беззащитни, това ме поразява, толкова сме беззащитни срещу неколцина насилници. Всичките ни институции се основават на доверие.
Нелсън се намесва:
— Това е единственият начин да получат справедливост, дядо. Законите ни защитават собствеността, вместо хората.
— Провалят собствените си цели, Нели. Много бели мъже с добри намерения, като самия мен, се обръщат срещу чернокожите. Бавно, но сигурно се настройват срещу тях. Не само, защото Виетнам победи, а заради реда и закона по улиците. За това гласува обикновеният човек. Прав ли съм, или не съм, Хари? Станал съм толкова старомоден, че вече не вярвам на собствените си преценки.
Хари си спомня, че някакъв дядка, отстрани на малката сцена, се беше протегнал изотзад и беше сложил ръка между краката й, провиквайки се „Аха!“. Тя беше спряла да танцува и гледаше втренчено през маската си. Всички притихнаха, дядката изненадващо събра в себе си достатъчно кръв, за да се изчерви. „Аха!“ Хари никога не забрави този триумфален вик, като че ли мъжът беше хванал в капан безценно животинче. „Аха!“ Той се привежда напред и отговаря на Спрингър:
— Нещата се развалят. Храната се разваля, хората се развалят, като че ли цялата държава се разваля. Сега черните имат повече от всякога, но може би им се струва все по-малко. Всички сме възпитани да искаме разни неща, но светът, като че ли не е достатъчно голям за всичките тези желания. Не знам. Не знам нищо.
Старият Спрингър се засмива; изсумтява, изръмжава, а малкият му сив мустак се слива със стърчащите от ноздрите му косъмчета:
— Чу ли за Теди Кенеди тази сутрин?
— Не, какво за него?
— Нели, запуши си ушите. Забравих, че си в колата, иначе изобщо нямаше да го споменавам.
— Какво, дядо? Какво е направил? Да не би някой да го е застрелял?
— Очевидно, Хари… — Спрингър говори с ъгълчето на устата си, все едно да предпази Нелсън, но все пак достатъчно силно, че детето да може да го чуе. — Май е изхвърлил някакво момиче от Пенсилвания в една от реките в Масачузетс. На мене ми изглежда като хладнокръвно убийство.
Погледнато отстрани лицето на Спрингър изглежда като издялано от розов камък, с румени петна на мястото, където скулите му изпъкваха, и топка червенина там, където започваше носът му. Едно нетърпеливо изострено лице, набръчкано от постоянната усмивка на търговеца. Поне едно нещо е сигурно при определянето на типа, задниците, които трябва да целунеш, са точно определен брой.
— Хванали ли са го? В затвора ли е, дядо?
— О, Нели, никога няма да вкарат някой Кенеди в затвора. Сега ще заличат отпечатъците, ще заличат уликите. Това е истински позор.
Заека пита:
— Как така е хвърлил някакво момиче?
— Намерили са я в колата му, която била обърната във водата до някакъв мост, забравих как се казваше, близо до един от онези острови. Станало е снощи и той не отишъл в полицията, докато те не дошли и почти не го арестували. И на това му викат демокрация, Хари, ето това е иронията.