— Тя ще се върне.
Съботното утро е влажно и топло. По новините в осем часа казват, че през нощта отново са се чували откъслечни изстрели в Йорк и западната част на щата. Полицейският началник на Едгартаун, Доминик Дж. Арена, се очаква формално да предяви обвинения към сенатор Кенеди за напускане на мястото на злополуката. „Аполо-11“ е в орбита около Луната и „Игъл“ се подготвя за историческото си кацане. Заека не спа добре, изключва телевизора и тръгва да се разхожда по моравата, за да прогони главоболието от черепа си. Къщите в „Пен Вилас“ са притихнали, само от време на време по някоя кола изръмжава на път за католическата литургия. Нелсън слиза долу около девет, и след като му приготвя закуска, Хари пак си ляга с чаша кафе и неделния брой на „Брюърския Стандарт“. На първата страница на този нелеп вестник кучето Снупи лежи замечтано пред къщичката си и скоро Заека заспива. Хлапето изглеждаше уплашено. Момчето извиква и един беззвучен балон излиза от устата му. Когато се събужда, електронният часовник показва единайсет без пет. Малката стрелка се върти и върти, цяло чудо е, че винтчетата не се износват и превръщат в прах. Заека се облича — чиста бяла риза, от уважение към неделния ден — и слиза долу за втори път, все още с боси крака, усеща трохите под краката си, ергенско чувство. Къщата му изглежда огромна, изцяло негова. Взима телефонния указател и търси.
Ставрос, Чаз 1204 „Айзенхауер Блвд“
Не набира номера, просто гледа името и цифрите, като че ли очаква да види жена си, по-малка от точица, да изпълзява измежду буквите. Набира един номер, който знае наизуст.
Баща му отговаря:
— Да?
Отегчен глас на човек, готов да затвори на някой луд или продавач.
— Татко, здравей. Хей, надявам се, че не сте ни чакали онази вечер. Не можахме да дойдем и дори не успях да се добера до някой телефон.
Кратка пауза, не много продължителна, но достатъчна, за да му подскаже, че наистина са ги чакали.
— Не, решихме, че нещо се е случило, и си легнахме, както обикновено. Знаеш, че майка ти не се хаби да се оплаква.
— Да. Ами, виж, за днес.
Гласът на баща му става дрезгав, когато прошепва:
— Хари, днес просто трябва да дойдете. Ще й разбиете сърцето, ако не го направите.
— Ще дойда, ще дойда, но…
Старият мъж е обвил ръката си като фуния около слушалката и дрезгаво го приканя:
— Може да й е за последно, знаеш. Последният й рожден ден.
— Ще дойдем, татко, поне част от нас. На Дженис й се наложи да замине.
— Как така й се наложи?
— Доста е сложно, нещо свързано с краката на майка й в Поконос, снощи реши, че трябва да замине, и аз не знам. Няма нищо притеснително. Всички сме добре, просто тя не е тук. Хлапето е тук, обаче — и за да докаже това, той се провиква — Нелсън!
Никой не му отговаря.
— Сигурно е излязъл с колелото, татко. Цяла сутрин се мотаеше наоколо. Кога искаш да дойдем?
— Когато ти е удобно, Хари. В късния следобед. Елате, колкото можете по-рано. Ще ядем печено телешко. Майка ти искаше да направи и торта, но лекарят каза, че ще й дойде много. Купих една готова от „Хафалоуф“. С маслена глазура, нали тази ти беше любимата?
— Тя има рожден ден, а не аз. Какъв подарък да й взема?
— Просто елате, Хари, това ще бъде най-големият й подарък.
— Добре, ще измисля нещо. Обясни й, че Дженис няма да дойде.
— Както казваше баща ми, Бог да го прости: „Можем само да съжаляваме“.
Веднъж започнал да официалничи, баща му не може да се спре. Заека затваря. Колелото на хлапето — ръждясало старо колело, марка „Швин“, отдавна се кани да му купи ново, и двата му калника се търкат в гумите — не е в гаража. Нито пък фалконът. Там са само тубите с бензин, тубата с газ, косачката, оплетеният градински маркуч (явно Дженис го е ползвала последна), едно гребло с изпочупени зъбци и зимните гуми на фалкона. Заека обикаля замаяно около къщата повече от час, без да знае на кого да се обади, останал без кола не иска да влезе вътре при телевизора. Започва да скубе плевели от крайните лехи, където през онова първо вълнуващо лято в собствена къща Дженис беше посадила луковици на цветя и храстчета. Оттогава насетне не бяха правили нищо, просто гледаха как азалиите умират, радваха се на нарцисите и ириса и оставяха флокса и плевелите да се борят, докато летата се нижеха едно след друго; Природата се губеше в Природата. Той продължава да плеви, докато не започва сам да си се представя като плевел, а ръката си с големи грозни луни на ноктите — като ръката на Господ, която избира и убива. Влиза вътре, отваря хладилника и изяжда един суров морков. Отново взима телефонния указател и търси Фознахтови, има две семейства с тази фамилия и две Оливърови. Отнема му известно време, докато разбере, че това с буквата „м“ му е познато, „м“ като Маргарет, просто са сложили инициала, за да отблъскват неприличните обаждания, въпреки че ако беше на тази вълна скоро щеше да разбере, че инициалите означават необвързани жени.