„Родж, Бъз. Изчакайте.“
Нелсън и дядо му съсредоточено слушат тези маневри. Мери Енгстръм нетърпеливо се обръща, или пък от затруднените й движения всичките й жестове изглеждат нетърпеливи, и с тътрене тръгва към площадката на стълбището и надолу по стъпалата. Заека, с тупкащо в гърдите сърце, тръгва след нея. Няма нужда да й помага надолу по стълбите. В ярко осветената кухня тя пита:
— Къде каза. Че е отишла Дженис?
— В Поконос с майка си.
— И защо трябва да ти вярвам?
— А защо да не ми вярваш?
Тя се навежда несигурно, за да отвори фурната и да погледне вътре, сплъстената й твърда коса оформя паяжина от светлина. Изсумтява, изправя се и заявява:
— Дженис. Ме отбягва. Тези дни.
В изплашеното си състояние на хипноза Заека изглежда може само да задава въпроси:
— И защо й е да го прави?
Майка му само гледа втренчено и единствено движението на езика й между разтворените й устни издава, че се опитва да говори.
— Знам прекалено много — успява да каже накрая — за нея.
Заека казва:
— Знаеш само това, което шепа жалки стари клюкарки ти казват. И престани да тормозиш татко по този въпрос, после идва на работа и тормози мене. — И тъй като тя не му отговаря, той е принуден да продължи. — Мислех, че след като Мим вилнее из Лас Вегас, имаш по-големи грижи от личния живот на бедната Дженис.
Майка му изтърсва:
— Винаги е била разглезена.
— Да, и предполагам, че и Нелсън е разглезен. А аз какъв съм? Тъкмо вчера гледах мача на „Бластс“ и си мислех колко тромав бях, когато играех бейзбол. Приеми го. Като човек съм средна работа, а като съпруг пълна нула. Когато „Верити“ фалира, фалирам и аз и ще трябва да живея на социални помощи. Страхотен живот. Благодаря, мамо.
— Тихо — казва тя безизразно. — Кексът ще спадне — и се опитва да се наведе над фурната. Прилича на ръждясало джобно ножче.
— Извинявай, мамо. Но напоследък наистина съм уморен.
— Ще се почувстваш по-добре. Когато станеш на моята възраст.
Гостуването се оказва успешно. Сядат на четирите стола около кухненската маса със захабен от всичките тези години плот. Като едно време, само дето майка му е с халат, а Нелсън седи на мястото на Мим. Баща му разрязва печеното телешко и след това нарязва порцията на майка му на малки парчета. Тя може да държи вилица с дясната ръка, но не може да си служи с нож. Изкуственото му чене се плъзга надолу, докато вдига тост с вино от щата Ню Йорк „за моята Мери, която беше ангел в добро и зло“. Заека се чуди какво ли е било злото. Може би това сега. Тя се разсмива на масажора, когато разопакова малкото си подаръци.
— Това. За да ме кара да подскачам ли е? — пита тя, кара мъжа си да го включи и го оставя да вибрира върху главата на Нелсън. На него и без това му трябва малко развеселяване. Хари усеща как липсата на Дженис го разяжда. Когато нарязват кекса, детето изяжда само половин парче и Заека се чувства длъжен да изяде две, за да не обиди майка си. Смрачава се, в Западен Брюър прозорците на санаториума горят в оранжево, а от тази страна на планината сенките се промъкват като крадци в тясното бетонно пространство между тяхната къща и непродадената до тях. През облепените с тапети стени, от къщата на младата босонога двойка се носи монотонния басов ритъм на рок музика, от който празните тенекиените кутии за бисквити, захар, брашно и кафе върху рафта на майка му подрънкват. Във всекидневната стъклената витрина на махагоновата секция потреперва. Очите на Нелсън се притварят, начупената като на амурче извивка на устата му се усмихва извинително, докато се навежда и подпира глава върху студената повърхност на масата. Възрастните си говорят за минали времена в квартала, за хора от трийсетте и четирийсетте, които навремето са били толкова жизнени и ги виждаха всеки ден, че никой не се беше сетил да ги снима. Старият методист, който отказваше да коси своята половина от ивицата трева между къщите. И семейство Зим преди него с хубавата си дъщеря, на която майката се караше всяка сутрин и вечер. Мъжът надолу по улицата, който работеше нощна смяна в сладкарската фабрика и който се застреля една сутрин, без никой да го чуе, освен конете от каруцата за мляко. Навремето имаше каруци за мляко. Някои улици още не бяха асфалтирани. Нелсън се бори със съня. Заека го пита: