— Ела да те запозная с едни хора — казва Бучанан.
Двете сенки в сепарето са мъж и жена. Мъжът има кръгли сребърни очила и рехава козя брадичка, и е млад. Жената е стара и сбръчкана и пуши жълта цигара, която изисква много всмукване и задържане, затваряне на очите и въздишане. Кафявите й клепачи са сивкави и гримирани в синьо. Пот блести под основата на шията й, върху костта, която би се спускала между гърдите й, ако имаше гърди, въпреки че роклята й, с кървав цвят на петльов гребен, е дълбоко изрязана, сякаш има. Преди да бъдат представени, тя казва „Здрасти“ на Хари, но очите й са присвити, за да го приковат бързо в изплъзващото се съновидение.
— Този човек — обявява Бучанан — е мой колега, той работи точно до татко си във „Ве-ри-ти Прес“, експерт линотипер. Придава на сричките странна дразнеща равномерност. Превземка или някакъв вид знак? — Но не само това. Той е прославен спортист без конкуренти. Оргазмът на Брюър по неговото време.
— Много красиво — казва другият тъмнокож. Кръглите очила се накланят, проблясват. Сянката на лицето, към което са прикрепени, изглежда призрачна в тъмнината. Гласът се издига съвсем реален и сух.
— Преди много години — казва Заека, като извинение за пълнотата си, подпухналата си бледност, мъртвата си слава. Той сяда в сепарето, за да се скрие.
— Има подходящи ръце — заявява жената. Тя е в транс. Казва: — Подай на старата Бейб една от тези ръце, бяло момче.
Настръхнал от напрежение, изпитващ желание да кихне заради сладникавия дим, Заека вдига дясната си ръка от скута и я полага върху хлъзгавата маса. Невинна плът. Разкривена лапа. Напомня му за онова шоу по телевизията със синхронизиран говор и музика, с разярени шимпанзета, сякаш току-що са пропуснали печелившата комбинация.
Жената го докосва. Допирът й е студен като на влечуго. Очите й се отварят, мрачни. Над блестящата кост шията й е отрупана с камъни, като шал от кристали, или може би истински диаманти; кадилаци, обувки от кожа на алигатор, в крайна сметка те не могат да влагат парите си в недвижимо имущество като белите; икономичните тойоти на Спрингър нямат място тук. Мислите му препускат със скоростта на пулса. До едното си око има залепена сребърна пайета. Подчертай грозното, докато стане красиво. Миглите й са огромни фалшиви полумесеци. Това, че е положила толкова грижи за себе си, го кара да предполага, че няма да го нарани. Пулсът му се забавя. Докосването й се плъзга гладко като змия. „Я вижте този палец — съветва тя. Погалва извивката на палеца му, тънката кожа, покрита с венички, на възглавничката му, безцветната луна на нокътя. — Този палец означава красота, доброта и интелект. Той е знак за удоволствия у Стрелеца и Лъва.“ Нежно пощипва едното кокалче.
Негърът, не Бучанан (Бучанан си е пробил път до бара, за да провери как върви коктейла „Жилото“), казва: „Не е като обичайните малки отрязани чуканчета, с които ти се слагат тези дяволи, нали?“.
Бейб отговаря, без да излиза от транса си:
— Не, господине. Този палец тук е изключително приемлив. При подходяща зодия той абсолютно ще функционира! Сега, тези тука кокалчета, те не са толкова хубави, не долавям много музика в тези кокалчета. — И тя натиска една жила върху тях, с пръсти, които са изненадващо твърди и уверени. — Но този палец — тя отново започва да го гали — е истински разбивач на сърца.
— Всички тези момчета са разбивачи на сърца, нали? Само защото не знаят как да разклатят дебелите си задници не означава, че не успяват да си вкарват оная работа, вкарват я съвсем изкусно, нали? Причината да са толкова изкусни, е, че са толкова религиозни, нали? Онзи голям бял Бог им казва: „Изчукай онова черно маце“, и те наистина се уреждат, защото Бог е до тях и ги пляска по дебелите задници. Бял човек означава ебач, написано отзад — напред, нали?
Заека се чуди дали младият негър наистина говори по този начин, чуди се дали има истински начин. Той не помръдва, дори не дръпва ръката си от инспекцията на жената и от студеното й като зъби докосване. Попаднал е сред пантери.
Бучанан, този стар мошеник, се втурва обратно и слага пред Заека висока бледа чаша с отрова, набутва се в сепарето така, че Заека е принуден също да се сбута към другия мъж. Очите на Бучанан оглеждат лицата им и се досеща, че атмосферата е натежала. Безгрижно казва:
— Жената на този мъж, знаете ли какво? Тази жена никога не съм имал удоволствието да се запозная с нея, без да броя онези пикници на „Верити“, на които Фарнсуърт, нали всички познавате Фарнсуърт?