— Като баща си — казва младият мъж и добавя — нали?
— … така безпаметно ме отрязва с онази наливна бира, че не мога да си спомня никого нито по физиономия, нито по име, докъде бях стигнал? Да, та тази жена, тя просто се вдигнала и го напуснала миналата седмица, напуснала го окончателно, за да препуска насам-натам с някакъв друг господин, някакъв и-тали-анец, нали така каза, Хари?
— Грък.
Бейб цъква с език.
— Съкровище, какво толкова има той, което ти нямаш? Явно е имал палец, дълъг колкото езика на този хлебоустник. — Тя побутва събеседника си, който изважда от устните общата цигара, която е станала толкова къса, че сигурно пари, и изплезва език. Белотата му стряска Заека; уста, пълна със светла плът. Въпреки че е дебел и блед, не изглежда да е много дълъг. Този мъж, забелязва Заека, всъщност е момче. Козята брадичка е единственото, което може да си пусне. Хари не го харесва. Харесва Бейб, така му се струва, въпреки че е изсъхнала и вкоравена като изсушена стафида на дъното на кутията. Тук вътре, те всички са на дъното на кутията. Тази напитка и ръката му са най-бялото нещо в помещението. Без да броим езика на другия. Той отпива. Твърде сладко, коварно. Главоболието веднага плъзва нагоре.
Бучанан настоява:
— На мене не ми се струва редно голям здрав мъж да живее сам и да няма кой да го утеши.
Козята брадичка се поклаща:
— Изобщо не ме притеснява. Дава на човека време да си помисли, нали? Отървава се от мисълта за путка, нали? Вероятно си има някакво хоби, нали се сещаш, като дърводелство или нещо такова. — Той обяснява на Бейб. — Знаеш ли, много от тия кълвачи си имат по нещо умно, което да правят в мазетата си, като например да колекционират марки, нали? И по този начин го поддържат голям. Умнотията, нали? — Той потупва черепа си, чиито ръбове са покрити с няколко сантиметра гъста черна вълна. Материята напомня на Заека за бродериите на майка му, само че ако беше използвала тънка метална нишка. Синкавите й изкривени ръце сега са безпомощни. Дори тук семейната мъка го смущава, ровейки из болезнените кухини.
— Навремето колекционирах бейзболни картички — казва той.
Надява се да предизвика достатъчно грубост от тяхна страна, че да може да си тръгне. Спомня си миризмата на дъвка, която излъчваха картичките, повърхността им, копринена от захарния прах. Отпива от жилото.
Бейб вижда, че прави гримаса.
— Не е нужно да пиеш тази пикня. — Тя отново побутва съседа си. — Хайде да дръпнем още една.
— Жено, ти явно мислиш, че съм направен от слама.
— Знам, че си доста вълшебен, това едно. Хайде, престани да се стягаш, младежът тук се нуждае от повдигане на настроението, а и аз далеч не съм достатъчно друсана, че да си изпълня номера.
— Последно дръпване — казва той и й подава малкия мокър фас.
Тя го смачква в пепелника с рекламен надпис на бира „Сънфлауър“.
— Този фас по този начин загива. — И вдига тънката си ръка с дланта надолу, за да бъде ударена.
Бучанан се подхилва:
— Мамче скъпа, давай по-леко — казва той на Бейб.
Другият негър пали нова цигара; хартията е усукана в края и пламва, после утихва. Той й я подава, казвайки: — Прахосничеството е грях, нали?
— Трай сега. Този сладур има нужда да се поотпусне, мразя да гледам тъжни хора, винаги съм мразела. Те не са като нас, нямат такава душа, че да побират тъга. По това приличат на малки бебета, прехвърлят я на някой друг. — Тя предлага цигарата на Заека, с влажния край обърнат към него. Той казва:
— Не, благодаря, отказах пушенето преди десет години.
Бучанан се подхилва и заостря мустака си с палец и показалец.
Момчето казва:
— Те ще живеят вечно, нали?
Бейб казва:
— Това не е от онези никотинови лайна. Тази трева е самата благост.
Докато Бейб го убеждава, Бучанан и момчето, седнали по диагонал, обсъждат неговото безсмъртие.
— Навремето вкъщи баща ми казваше: „Никога няма да видиш мъртъв бял човек, както и мъртво муле“.
— Бог е на тяхна страна, нали? Бог е бял, нали? Не иска нови бели войничета там горе, че да дели с тях сцената, много си му е добре точно както си е, той и всички онези черни ангели на памука.
— Устата ти ще ти навлече беля, момче. Тоя човек владее положението тук.
— Чий черен задник пласираш, нейния или твоя?