— Просто си дръж езика зад зъбите.
Бейб казва:
— Дърпаш колкото пуска, и го задържаш в себе си, колкото можеш да издържиш. Трябва да се смеси с теб самия.
Заека се опитва да изпълни инструкциите, но всяко дръпване се проваля от кашлица. Освен това се страхува от пристрастяване, да не му забият внезапно някоя игла, да не започне да халюцинира от нещо, сложено в жилото му. ПОРЪЧАНА АУТОПСИЯ ПРИ СМЪРТЕН СЛУЧАЙ В ЗАВЕДЕНИЕТО „ПРИ ДЖИМБО“. Съдебният лекар отбелязва нетипичен цвят на кожата.
Гледайки го как кашля, момчето казва:
— Наистина е красив. Не знаех, че все още ги доставят с всичките тези ръбове. Съвсем пресен, от кутията с бисквити, нали?
Това ядосва Заека дотолкова, че да задържи поетия дим. Той изгаря гърлото му и дразни стомаха му. Издишва го със същото облекчение като при повръщане и чака нещо да се случи. Нищо. Отпива от жилото, но сега напитката има вкус на химикал, като онзи млечен шейк. Чуди се как би могъл да се измъкне. Дали предложението на Пеги все още е в сила? Би било добре дошло просто да усети задушната целувка на лятната нощ върху улиците на Брюър. Нищо не е по-ужасно от това да гледаш как другите се забавляват.
Бейб пита Бучанан:
— Какво имаш предвид, Буч? — Сега тя работи върху фаса и димът обгръща очите й.
Дебелият мъж вдига рамене, с което разклаща Заека.
— Нямам големи планове — промърморва Бучанан — ще видим какво ще стане. Жено, както си тръгнала, няма да можеш да различиш черните клавиши от белите.
Тя пуска струйка дим в лицето му.
— Кой кого притежава?
Момчето се намесва.
— Господинът не схваща, че е кенеф, нали?
Бучанан, спокойствието му е нарушено, отбелязва:
— Пак тази уста.
Заека пита високо:
— За какво друго да говорим? — и завърта пръсти към Бейб, за да му подаде фаса.
Вдишването все още го изгаря, но някакъв механизъм зацепва. Чувства ръста си, извисен над останалите, като нещо добро, величествено.
Бучанан подпитва другите двама:
— Джил вкъщи ли си е тази вечер?
Бейб казва:
— Оставих я там.
Момчето пита:
— Хероинче, нали?
— Ти стой настрана, чуваш ли, тя е чиста. Никакво хероинче, просто е объркана от борбата срещу звездите си.
— Чиста — казва момчето — какво значи чиста? Бялото е чисто, нали? Путката е чиста, нали? Лайната са чисти, нали? Няма нищо, което да не е чисто, и законът да не размахва пръст срещу него, нали?
— Не — казва Бейб. — Омразата не е чиста. Момче като теб, с омраза в сърцето, трябва да се измие.
— Да се измие бяха казали на Иисус, нали?
— Коя е Джил? — пита Заека.
— Пилат беше казал, че може да се измие, нали? Недей да ми говориш за чистота, Бейб, това е само един капан за негри, в който твърде дълго ни държаха.
Бучанан продължава деликатно да разпитва Бейб.
— Ще идва ли тук?
Другият го прекъсва.
— Ще дойде, не може да си държи путката далече оттук; ако сложиш катинари на вратите, ще се процеди през отвора на пощенската кутия.
Бейб се обръща към него леко изненадана:
— Ти обичаш малката Джил.
— Човек може да обича и това, което не харесва, нали?
Бейб провесва глава.
— Това бедно дете — казва тя на масата — ще се нарани само, а и всеки друг, който се намира наоколо.
Бучанан проговаря бавно, опипвайки почвата:
— Помислих си, човекът може да иска да се запознае с Джил.
Момчето се изправя. Електрическата светлина, отразена от бара и от уличното осветление, се завърта в рамките на очилата му.
— Ще ги сватосваш — казва той. — Ще се набъркваш в чукане между бели. Ти си по-голям дявол от тези дяволи, нали? Та ти си бил по-голям негър от Моузес на хълма.
Явно бе един неизменен дразнител, който другите търпяха. Бучанан продължава да разпитва Бейб през масата.
— Просто си мислех — вдига рамене — с един куршум, два заека.
Една сълза се отронва от сбръчканото й лице и пада върху масата. Косата й е вързана стегнато назад като на ученичка, с червена панделка, падаща по гърба. Сигурно боли, с тази къдрава коса.
— Ще се остави да падне до самото дъно, то й е в звездите, не можеш да избягаш от звездите си.
— Кого баламосваш с тия вуду — глупости? — пита момчето. — Белият тук е пълен с толкова много наука, че даже не му трябва да играе на тото, нали?