— Достатъчно дълго, благодаря. — Лицето й пребледнява, луничките й рязко изпъкват: пръски кръв, изсъхнали до кафяво. Сухите й малки устни се свиват; брадичката й се вирва в негова посока. Придава си важност. Той е от „Пен Вилас“, а тя от „Пен Парк“. Всички бели идват от богаташките хлапета.
— Достатъчно дълго, че да направя някои налудничави работи.
— Луда ли си?
— Излекувах се.
Бучанан я прекъсва:
— Бейб й помогна.
— Бейб е прекрасен човек — казва Джил. — Яко бях загазила, когато Бейб ме прибра.
— Джили е моето сладурче — казва Бейб така внезапно, както прескачаше от мелодия на мелодия, докато свиреше. — Джили е моето обично дете, а аз съм нейната обична мама — и издърпва кафявите си ръце от Хари, за да обгърне талията на момичето и да я притисне към червената си като петльов гребен рокля; и двете са жени, въпреки че едната е изсушена стафида, а другата — млечка. Джил издава устни напред от удоволствие. Устата й е прекрасна, когато се движи, мисли си Заека, долната устна е неравна и суха като напукана от студ, въпреки че не е зима, а най-влажната гореща част на лятото.
Бучанан обяснява:
— Положението е, че това момиче си няма място, където да отиде. Преди няколко седмици влиза тук, без, предполагам, да знае, че мястото е най-вече за наши хора. Ако хубаво момиченце като нея се забърка с някои от братлетата, ще я разкъсат на парчета — тук той не успява да сдържи подхилването си — така че Бейб веднага я пое под крилото си. Единственият проблем е, че — дебелият мъж се приближава по-близо, като още повече ограничава пространството в сепарето — бърлогата на Бейб не е кой знае колко голяма, и освен това…
Детето избухва:
— И освен това, не съм желана.
Очите и се разширяват: Заека не е забелязал цвета им до този момент, дотогава са били в сянка, бавноподвижни, сякаш розовите им клепачи са изранени, или сякаш в стремежа си да отхвърли правилата и да изобрети собствен начин да преминава през света, тя е изгубила всякаква представа какво би следвало да търси. Очите й са зелени. Изсъхналото, уморено зелено, и въпреки това един от любимите му цветове на августовска трева.
— Джили, любима — казва Бейб, прегръщайки я — ти си най-желаното малко бяло бебе, което може да съществува.
Бучанан говори само на Заека, все по-тихо и по-тихо.
— Нали знаеш, тези неща дето се случват там в Йорк, могат и тук да се случат, и тогава как бихме могли да опазим — почти незабележимия жест на ръката му към момичето остава изречението грациозно недовършено; това напомня на Хари за жестовете на Ставрос. Бучанан завършва подхилвайки се: — Ще бъдем твърде заети да пазим собствените си кожи от дупки. В зависимост от това къде ще те сгащят, да си черен си е губещо билетче, както и да го погледнеш.
Джил се тросва:
— Ще се оправя. Престанете и двамата. Престанете да се опитвате да ме продадете на този нещастник. Не го искам. И той не ме иска. Никой не ме иска. Но всичко е наред. И аз не искам никого.
— Всеки иска някого — казва Бейб. — Нямам нищо против да се мотаеш у нас, просто някои други господа имат нещо против.
Заека казва:
— Бучанан има против — и това прозрение ги смайва; двамата черни избухват в смях, първоначално пронизителен, а после звънлив, и на масата, между ръцете му, се появява още едно жило, бледо като лимонада.
— Скъпа, става въпрос за набиването на очи — добавя след това Бейб — караш ни ужасно да се набиваме на очи.
Настъпва тишина, като онази, която настъпва, когато група възрастни чакат дете да прояви учтивост. Намусена, Джил пита Заека:
— А ти с какво се занимаваш?
— Работя в печатница — отговаря й Заека. — Гледам телевизия. Гледам си детето.
— Хари тук — пояснява Бучанан — получил неприятен шок оня ден. Жена му съвсем безпричинно се вдигнала и го зарязала.
— Съвсем без причина? — пита Джил. Устата й се издава напред, раздразнена и агресивна, но все пак има искрица интерес, която угасва, преди да си поеме дъх след въпроса.
Заека се замисля:
— Май я отегчавах. Освен това, имахме политически различия.
— За какво?
— За войната във Виетнам. Аз съм изцяло „за“.
Джил рязко поема въздух. Бейб казва:
— Знаех си, че тези кокалчета не са на хубаво.
Бучанан се опитва да изглади нещата.
— Всички в печатницата са „за“. Смятаме, че ако не ги притиснем там, онези типове в черни пижами ще плъзнат по улиците тук.