— Защо?
— Толкова е грозно. Не мислиш ли, че е едно от най-грозните неща, които правим?
— Трябва да се прави.
— Такава е философията ти, така ли? — Дори в това ослепително осветено заведение, в лицето й има нещо сенчесто и неясно, нещо, което е прескочило някакъв стадий. Когато приключва, тя изтрива пръстите си един по един в книжната салфетка и решително казва: — Благодаря ти много.
Той плаща. Тя стиска чантичката си, но какво ли има в нея? Кредитни карти? Планове за революцията?
Пил е кафе, за да остане буден. Да остане буден цяла нощ и да чука това бедно дете. Да защити честта на консервативните чичковци на средна възраст. Различни раси. В казармата в Китай му бяха казали, че жените си слагали бръснарски ножчета в путките, в случай че японците опитат да ги изнасилят. Топките на Заека се свиват при тази мисъл. Я по-добре да се наслаждава на разходката. Те крачат по улица „Уайзер“, витрините на магазините са тъмни, с изключение на лампите, оставени срещу крадците, паркингът на Акме е празен, като се изключат отделни натискащи се двойки, надписът върху шатрата на киното се е сменил от „2001“ на „Истинска дързост“. Достатъчно кратичък, че да го съберат целия. Те пресичат улицата на мигащ в жълто светофар към Ембърли авеню, който след това преминава в „Ембърли Драйв“, който пък се превръща във „Виста Кресънт“. Кварталът е тъмен.
— Ето това вече е зловещо — казва тя.
— Според мен е заради равното — казва той. — В града, в който отраснах, нямаше две къщи на едно равнище.
— Мирише сякаш на канализация.
— Всъщност, канализацията действително не е особено добра.
Това мъгляво създание до него сякаш е намалило теглото му наполовина. Той се носи нагоре по стълбите до малката веранда, а коленете му вибрират. Профилът й до рамото му е изящен и хладен като лицето върху старата монета от десет цента. Ключът за вратата с трите стъпаловидни прозорчета за малко да излети от ръката му, всичко му се струва толкова вълшебно. Не е наясно какво очаква, когато запалва лампата в коридора, но не и същите стари мебели, масичка, имитираща обущарска пейка, дивана и сребристия фотьойл, обърнати един към друг като двама едри пияници, твърде уморени, за да се качат на горния етаж. Празният екран на телевизора в металната му кутия, боядисана с трайна боя с цвят на дърво, прозрачните рафтове, върху които няма нищо.
— Леле — казва Джил — това наистина е безвкусно.
Заека се извинява:
— Така и не си избрахме сами мебелите, просто ги събрахме в този вид. Дженис вечно се канеше да сложи нови пердета.
Джил пита:
— Добра съпруга ли беше?
Отговорът му е напрегнат; въпросът връща Дженис обратно в къщата, тя сякаш мълчи в кухнята, привежда се в горната част на стълбите, подслушва.
— Не беше много зле. Малко й куцаха организаторските способности, но докато не се забърка с онзи тип, поне се опитваше. Навремето пиеше много, но успя да го овладее. Преди около десет години преживяхме трагедия, която я отрезви, предполагам. Мен също ме отрезви. Бебето ни умря.
— Как?
— В злополука, която ние предизвикахме.
— Това е тъжно. Къде ще спим?
— Защо не вземеш стаята на хлапето, предполагам, че няма да се върне. Момчето, при което остана да спи, той е едно наистина разглезено кретенче, та казах на Нелсън, ако му стане твърде неприятно, просто да се върне вкъщи. Колко е часът? Какво ще кажеш за една бира?
Както е без пари, тя носи малък ръчен часовник, който сигурно струва поне двеста долара.
— Дванадесет и десет — казва: — Не искаш ли да спиш с мен?
— А? Това май не е представата ти за щастие? Да спиш с нещастник?
— Ти си нещастник, но току-що ме нахрани.
— Забрави. За сметка на бялата общност. Ха!
— А и имаш една мила, смешна семейна черта. Вечно се притесняваш, че някой би могъл да има нужда от теб.
— Да, ама понякога е трудно да разбереш. Вероятно никой няма нужда от мен, ако успея да преглътна тази идея. В отговор на въпроса ти, „да“, разбира се, бих искал да спя с теб, стига да не ме приберат за изнасилване.
— Теб наистина те е страх от закона, нали?
— Просто гледам да стоя далече от него.
— Ще ти се закълна върху Библията. Имаш ли Библия?
— Някъде имаше една, която Нелсън получи задето ходеше на неделно училище, от време на време. Някак ги занемарихме тези работи. Просто ми дай честна дума.