— Честна дума, на осемнадесет съм. Според закона съм жена. Не съм стръв за някоя черна банда. Няма да те пребият или изнудват. Можеш да ме чукаш.
— Някак почти ме караш да се разплача.
— Ужасно те е страх от мен. Хайде да се изкъпем заедно и след това да видим в какво настроение сме.
Той се засмива:
— Дотогава предполагам, че ще съм съвсем навит.
Тя остава сериозна, сериозно животинче с дребно личице, което души новата си бърлога.
— Къде е банята?
— Съблечи се тук.
Заповедта я стряска; брадичката й клюмва, а очите й се разширяват от уплаха. Няма причина той да е единственият уплашен човек в къщата. Богата кучка, която нарича дома му безвкусен. Стъпила на килимчето, върху което той и Дженис се любиха за последно, Джил се измъква от дрехите си. Изритва сандалите си и съблича роклята през главата. Не носи сутиен. Циците й се устремяват нагоре, после падат обратно и се втренчват в него, очи без глава. Носи изрязани бикини, черна дантела с шарка, която е твърде ситна, за да я различи. Без да изчаква, за да й се наслади, тя смъква ластика надолу с два палеца, извива тяло и прекрачва бикините. Там, където Дженис има гъвкав триъгълник, плъзващ и по вътрешната страна на бедрата, ако не се е обръснала, Джил има едва доловима сянка, кехлибарен мъх, който потъмнява в центъра и се превръща в изправена изящна грива. Роговидните кости на пелвиса й са като изгладнели скули. Коремът й е като на дете, бездетен. Гърдите й, на определена светлина, като се обръща, почти липсват. Това, че е гола някак издължава врата й; има истинска зрялост там, в спокойната извивка от основата на черепа до кръста, и в краката, които са свързани с ханша с възли от плът, и запазват закръглеността си чак до долу. Глезените й не са толкова стройни, колкото на Дженис. Но хей, тя е гола в тази стая, неговата стая. Едно наистина странно създание, твърде доверчиво. Тя се навежда, за да събере дрехите си. Стъпва леко по килима му, сякаш е нащрек за кабарчета. Застава на една ръка разстояние от него, устата й превзето издута, на долната й устна има люспичка суха кожа.
— А ти?
— Горе.
Той се съблича в стаята си, където винаги го прави; в банята, от другата страна на вътрешната стена, водата започва да вие, да пее, да плиска. Поглежда надолу — няма ерекция. В банята я заварва наведена да проверява температурата на водата от кранчето. Между полукълбата на задника й има туфа косми. Отзад прилича на слаб момчешки гръб, вклинен в обърната картичка на сатенен женски задник. Копнее да я докосне, да докосне сатенената симетричност, и го прави. Опарва пръстите си, сякаш са срещнали неочаквана стъклена преграда. Джил не благоволява да трепне, нито да се обърне от докосването му, пробва водата, колкото си иска. Пенисът му си остава малък, но поне е спрял да се притеснява.
Банята им е кротка, тиха, течна и чиста. И двамата са изпълнени с нежност: той сапунисва и изплаква гърдите й, сякаш абсолютната им чистота го предизвиква да ги направи още по-чисти, тя застава на колене и разтрива гърба му, сякаш в него се е загнездила умората от цяла година работа. Закрива очите му с мократа кърпа; преброява сивите косми (шест) сред тези на гърдите му. Въпреки това, дори когато се изправят, за да се изсушат един друг, и той се извисява над нея като викинг, не може да се отърси от приятното безсилие в усещането, че са се озовали в края на сноп лъчи, насочени към облаците, че ролята им е да обикалят тази къща като две безцветни същества в телевизионен екран, които забавляват празна стая.
Тя поглежда към слабините му.
— Май не те възбуждам особено, а?
— Възбуждаш ме, възбуждаш ме. Твърде много. Все още ми е твърде странно. Дори не ти знам фамилията.
— Пендълтън. — Тя пада на колене върху килимчето в банята и поема пениса му в уста. Той се дръпва като ухапан.
— Чакай.
Джил сърдито поглежда нагоре към него, поглежда отвъд възвишението на отпуснатия му корем, раздразнително, като учудено дете, което не знае нито един от отговорите в последния за деня учебен час, а устата му хлъзгава от забранено лакомство. Той я подвига, както би повдигнал дете, но тялото й е по-дълго от това дете, и мишниците й са дълбоки и драскат; целува я по устата. Тук няма бонбони с пълнеж, устните й се втвърдяват и тя извърта слабото си лице, казвайки в рамото си:
— Никого не възбуждам особено. Нямам цици. Майка ми има страшни цици, може би това ми е проблемът.
— Разкажи ми за проблема ти — казва той и я повежда за ръката към спалнята.