— О, боже, един от онези дефектните. Като те гледам, ти си в по-лоша форма и от мен, дори не можеш да реагираш, когато някой си свали дрехите.
— Първите няколко пъти са трудни, трябва поне малко да възприемеш другия.
Той затъмнява стаята и те лягат върху леглото. Тя се опитва да го прегърне отново, твърди устни и остри колене, които желаят да приключат по-бързо с нещата, но той я обръща по гръб и масажира гърдите й, потупва ги, гали ги с кръгообразни движения.
— Те не са ти проблема — шепне гальовно. — Прекрасни са.
Там, долу, усеща как с лекота се втвърдява, съсирва се: сметана в хладилника. ОТКРИТА Е КЛИНИКА ЗА БЕГЪЛКИ. Бащи дават дежурства в свободните си вечери. Отпускайки се, Джил става жилава; сухожилия и негодувания излизат на повърхността.
— Би трябвало да изчукаш майка ми, наистина я бива с мъжете, смята, че те са началото и краят на всичко. Знам, че хойкаше още преди татко да умре.
— Затова ли избяга?
— Няма да повярваш, ако наистина ти кажа.
— Кажи ми.
— Един тип, с когото излизах, се опита да ме зариби с твърди наркотици.
— Това не е толкова невероятно.
— Да, ама причините му бяха налудничави. Виж, едва ли ти е до подобни глупости. Вече си твърд, защо просто не ми го дадеш?
— Кажи ми причините му.
— Ами, виждаш ли, когато се надрусвах, виждах, как да кажа, Бог. А той никога не успяваше. Виждаше само отрязъци от нещо като стари филми, които не си пасват.
— Какво ти е давал? Трева?
— О, не, тревата е все едно да пиеш кока-кола или нещо такова — ЛСД, когато успееше да намери. Странни хапчета. Обираше колите на лекари, за да им вземе мострите на лекарствата, и след това ги смесваше, за да види какво ще се получи. Имат си имена за тези хапчета. „Лилави сърца“, „Кукли“, не ги знам всичките. След това, след като открадна една спринцовка, започна да си инжектира разни неща, половината пъти дори не знаеше какво е, беше безумно. Така и не му позволих да ми пробие кожата. Мислех си, че всичко, което ми влезе през устата, бих могла да повърна, но от нещо, влязло през вените ми, няма как да се отърва, би могло да ме убие. Той казваше, че това било част от удоволствието. Беше наистина откачен, но имаше някаква, как да кажа, власт над мен. Така че избягах.
— Опитвал ли се е да те проследи? — Луд, който се качва по стълбите. Зелени зъби, отровни игли. Пенисът на Заека се е спаружил, заслушан.
— Не, той не е такъв. Към края май вече всъщност не можеше да ме различи от Адам, единственото, за което мислеше, беше за следващата доза. Наркоманите са такива. Превръщат се в досадници. Мислиш си, че ти говорят или че правите любов, или каквото и да е, и изведнъж осъзнаваш, че се озъртат през рамото ти за следващата доза. Осъзнаваш, че си нищо. Нямаше нужда от мен, за да открие Бог за себе си, ако бе срещнал Бог направо на улицата, щеше да опита да му задигне пари, колкото за две дози.
— Как изглеждаше?
— Ами, около метър и седемдесет, кафява коса до раменете, леко чуплива, когато я срешеше, строен. Дори когато дрогата бе изпила цялата кръв от него, си остана с чудесно тяло. Гърбът му беше наистина прекрасен, с издължени полегати рамене и всичките онези вълнисти малки подутини над ребрата отзад, нали знаеш, ето тук. — Тя го докосва, но вижда другия. — Бил е бегач в гимназията.
— Имах предвид Бог.
— А, Бог. Той се променяше. Всеки път беше различен. Но винаги знаеш, че е Той. Веднъж, спомням си, нещо като вътрешността на огромна лилия, само че увеличена хиляда пъти, нещо като лъскава, блестяща фуния, която се виеше надолу и надолу. Не мога да говоря за това.
Тя се претъркулва и трескаво започва да го целува по устата. Той реагира бавно, сякаш я възбужда; тя се изправя и прикляква, и, като миеща мечка, която пие вода, целува брадичката му, гърдите му, пъпа му, отива още по-надолу и остава там. Устата й, която лекичко го хапе, е толкова неочаквана, че трябва да се бори с желанието си да се разсмее; пръстите й върху космите по бедрото му го гъделичкат като лед, доближен до кожата. Косата й образува палатка върху корема му, той я побутва, но тя упорства, така че защо да не се отпусне: Таванът. Лампата на гаража, която блести нагоре, разкрива едно жълтеникаво петно, от едно наводнение през комина, при което се бе просмукал дъжд. Трябва да изгаси лампата в гаража. Въпреки че може би е добра предпазна мярка срещу крадци. Тези наркомани наоколо крадат всичко. Чуди се как ли се е справил Нелсън. Когато спи, момчето лежи по гръб, с отворена уста, донякъде е стряскащо; кожата му сякаш се изпъва върху костите като в онези снимки от Бухенвалд. Все се изкушава да го събуди, да се убеди, че е добре. Тази вечер изпусна новините в единадесет часа. Броят на убитите във Виетнам, вероятно расови размирици някъде. Странен човек е този Бучанан. Без да има точен план, просто опипваше почвата, в началото искаше да му продаде Бейб, може би така трябва да се живее. В леглото Дженис се разгорещяваше като нещо, което се готви във фурната, но това хлапе си оставаше хладно, ученичка от началното училище, която прилага каквото знае. Това му действа.