— Така е чудесно — казва тя, галейки издължения му пенис, лъскав от слюнката й.
— Ти си чудесна — казва й, — задето не се отчая.
— Харесва ми — казва му — да те карам да ставаш голям и силен.
— За какво ти е да се занимаваш? — пита той. — Аз съм нещастник.
— Искаш ли да влезеш в мен? — пита момичето. Но когато ляга по гръб и разтваря крака, отсъствието на каквато и да било стеснителност у нея отново го натъжава и отблъсква, както и начинът, по който трепва, когато се опитва да влезе; така че той отново спада. Неясното й лице разширява всичките си отвори и тя заявява с извисяваща се интонация: — Ти не ме харесваш.
Докато непохватно търси отговор, тя заспива. Това е отговорът на въпрос, който не му бе хрумвало да зададе: Уморена ли е? Разбира се, че е уморена, точно както беше и гладна. Виновна тъга разширява мускулите на гърдите му и оказва натиск зад очите му. Той става, покрива я с чаршаф. Нощите започват да стават хладни, август прикрива оттеглянето на слънцето. Хладната луна. Ожулените тапети. Грубият каменен под, голата крушка. Отпечатъците от крака се запазват в камъка с милиарди години, ветровете не издухват нито една прашинка. Линолеумът в кухнята студенее под краката му. Той изгася лампата в гаража, намазва фъстъчено масло върху шест бисквити и прави три сандвича. Откакто Дженис си тръгна, той и Нелсън пазаруват каквото си искат и са се запасили със сол и въглехидрати. Яде бисквитите седнал във всекидневната, не във фотьойла със сребристата тапицерия, а в стария кафяв, мъхнат фотьойл, онзи, дето го имат откакто са женени. Дъвчи и гледа втренчено в пустия аквариум на телевизионния екран. Би трябвало да го строши, той е отрова. Някъде бе чел, че причината днешните деца да са толкова луди е, че са отгледани с телевизия, две минути от едно, две минути от друго. Бисквитени трохи полепват по космите на гърдите му. Шест сиви косъма. Трябва да са повече. Какво ли прави Дженис на Ставрос, което не е правила на него? Не че има какво толкова да се прави. Три дупки, две ръце. Дали е щастлива? Надява се да е така. Бедното глупаче, той някак бе смазал потенциала й. Да оставим нещата да цъфтят. Вътрешността на огромна лилия. Чуди се дали Иисус ще чака Мама; мъж по нощница в края на яркия тунел. Надява се да е така. Сеща се, че утре трябва да ходи на работа, след това се сеща, че не трябва, неделя е. Неделята, този кучи ден. Някога Рут се подиграваше и на него, и на църквата. В онези дни му ставаше от нищо. Рут и нейната ферма за пилета, чуди се дали изтърпява. Надява се да е така. Изправя се с усилие от мекия фотьойл. Изтърсва трохите от космите на гърдите си. Някои падат и се задържат по-долу. Чудно защо космите там са измислени толкова къдрави и пружиниращи, биха могли да пълнят дюшеци с тях, ако на хората им хрумне да се бръснат, както монахините. Тялото в леглото му му тежи на сърцето като кюлче сребро. Беше забравил, че е виснала на ръцете му. Лоши кокалчета. Бедното дете, тя се размърдва и отново се опитва да прави любов с него, хрипливо го целува по устата и отново заспива по средата. Ден труд за ден квартира. Пуританска етика. Той мастурбира, представяйки си Пеги Фознахт. Какво ли ще си помисли Нелсън?
Джил спи до късно. В десет без петнайсет Заека плакне купичката си от закуската и чашата от кафето, а Нелсън се появява откъм задната врата на кухнята, с лице, почервеняло от натискането на педалите.
— Хей, татко!
— Шшш.
— Защо?
— От виковете ти ме заболява главата.
— Напи ли се снощи?
— Що за приказки са това? Никога не се напивам.
— Госпожа Фознахт се разплака, след като си тръгна.
— Сигурно защото ти и Били сте такива зверчета.
— Каза, че си щял да се срещаш с някого в Брюър.
Не би трябвало да разправя на децата такива неща. Тези разведени жени превръщат синовете си в умалени съпрузи: плачат, серат и сменят тампони току пред тях.