— С един приятел, с когото работя в печатницата. Слушахме някаква цветнокожа жена да свири на пиано, и после се прибрах вкъщи.
— Ние стояхме до след дванайсет часа и гледахме адски готин филм за някакви типове, които спират на едно място с лодки, които се отварят отпред, някакво място като Норвегия…
— Нормандия.
— Точно така. Бил ли си там?
— Не, бил съм на твоята възраст, когато това се е случило.
— Виждаше се как куршумите от картечницата карат водата да се изправя като гребен, велико беше.
— Хей, я пробвай да говориш по-тихо.
— Защо, татко? Мама ли се е върнала? Върнала ли се е?
— Не. Закусвал ли си?
— Да, тя ни даде бекон и пържени филийки. Научих се как се правят, лесно е, просто счупваш няколко яйца и взимаш хляб и го пържиш, някой път ще ти направя.
— Благодаря. И моята майка ми правеше навремето.
— Мразя как готви. Всичко е толкова мазно. Ти не си ли мразел как готви, татко?
— Харесваше ми. Беше единственият начин на готвене, който познавах.
— Били Фознахт казва, че тя умира, така ли е?
— Болна е. Но болестта се развива много бавно. Ти си виждал как е. Може да се оправи. Непрекъснато измислят нови лекарства срещу това.
— Надявам се наистина да умре, татко.
— Не е вярно. Не говори така.
— Госпожа Фознахт каза на Били, че трябва да казваш всичко, което чувстваш.
— Сигурен съм, че му говори куп глупости.
— Защо да са глупости? Мисля, че е приятна, щом й свикнеш с очите. Не я ли харесваш, татко? Тя мисли, че не я харесваш.
— Пеги е окей. Какви са ти плановете? Кога за последен път си ходил на неделно училище?
Момчето заобикаля, за да застане в полезрението на баща си.
— Имам си причина да бързам толкова за вкъщи. Господин Фознахт ще води Били на риба с лодката на един негов познат и Били помоли и аз да отида с тях, и аз казах, че трябва да те питам. Става ли, татко? Така или иначе трябваше да си дойда вкъщи, за да си взема бански и чисти панталони, целия се омазах от онзи шибан мотор.
Навсякъде около себе си Заека чува как езикът се разпада. Той казва безсилно:
— Не знаех, че в реката има риба.
— Оли каза, че са я почистили. Поне над Брюър. Той казва, че я зарибяват с пъстърва горе, около остров Айферт.
Оли, значи?
— Това е на часове оттук. Никога не си ходил за риба. Спомни си колко ти беше скучно на мача, на който те водихме.
— Онова беше скучна игра, тате. Играеха я други хора. А това е нещо, което правиш самия ти. А, тате? Може ли? Трябва да си взема банския и казах, че ще се върна с колелото до десет и половина.
Хлапето е в подножието на стълбите. Спри го.
Заека се провиква.
— Какво ще правя аз целия ден, ако ти заминеш?
— Можеш да идеш да видиш Маминка. И без това предпочита да вижда само теб. — Момчето приема, че си е осигурило разрешението и задумква нагоре по стълбите. Писъкът му от площадката смразява стомаха на баща му. Заека се придвижва към подножието на стълбите, за да поеме Нелсън в ръцете си. Но момчето, невредимо, стои вцепенено и изпълнено с ужас на предпоследното стъпало.
— Татко, нещо помръдна в леглото ти.
— В моето легло?
— Надникнах вътре и го видях!
Заека изказва предположение:
— Може би вентилаторът повдига чаршафите.
— Татко! — Бледността на детето започва да намалява при зараждащото се съмнение, че има нещо непълно в ужаса на ситуацията. — Има дълга коса и видях една ръка. Няма ли да повикаш полицията?
— Не, нека оставим бедната стара полиция да почива, неделя е. Всичко е наред, Нелсън, знам кой е.
— Знаеш ли?
Очите на момчето се свеждат отбранително, докато мозъкът му прехвърля информацията, с която разполага относно дългокоси създания в леглото. Той се опитва да свърже тази плетеница от полуфакти с надвисналата фигура на баща си, огромна гатанка по долна риза пред него. Заека казва:
— Едно момиче, което е избягало от къщи, и аз някак се забърках с нея снощи.
— Тук ли ще живее?
— Не и ако не искаш — провиква се спокойно гласът на Джил откъм стълбите. Тя се появява увита в чаршаф, сънят й е придал повече плътност, сега очите й са като свежа мокра трева. Тя казва на момчето: — Аз съм Джил. Ти си Нелсън. Баща ти ми разказа всичко за теб.
Тя се приближава към него, загърната в чаршафа като малък римски сенатор. Косата й е подпъхната под него отзад, челото й лъщи. Нелсън не отстъпва назад. Заека е смаян, когато забелязва, че са почти на един ръст.