— Аз самият — казва Заека, продължавайки да се намесва, като се позовава на една стара тематична статия във „Ват“, която е набирал — имам някакви надежди за вътрешността на Юпитер: Тя е от газ, нали знаете, повърхността, която ние виждаме. Две-три хиляди мили надолу под кората може би има смес от химикали, които биха могли да поддържат някаква форма на живот, нещо като риби.
— Това ти желание е предизвикано от пуританския ти страх да не се прахосва нищо — казва му Джил. — Смяташ, че другите планети трябва да се използват за нещо, трябва да се култивират. Защо? Може би планетите са били сложени там само за да научат хората да броят до седем.
— Защо просто не ни дадат по седем пръста на всеки крак?
— Едно дете в училище — намесва се Нелсън — се е родило с още един пръст. Лекарят го отрязал, но все още си личи къде е бил.
— Освен това — казва Джил — астрономията. Без планетите нощното небе нямаше да се променя и никога нямаше да ни хрумне за третото измерение.
— Колко грижливо от страна на Бог — казва Заека — ако сме само петънца в Неговото огледало.
Джил нехайно пренебрегва аргумента му.
— Той върши всичко — казва тя — мимоходом. А не защото трябва да го свърши.
Тя е в състояние да нехае. След като веднъж й бе казал, че трябва повече да излиза навън, беше излязла и се бе пекла само по долнище на банския върху едно одеяло до барбекюто, пред дванайсетина други къщи. Когато един съсед се бе отбил да се оплаче, Джил се бе оправдала:
— Циците ми са толкова малки, че реших, че ще ме помислят за момче.
А пък когато Хари започна да й дава по трийсет долара седмично, за да пазарува, тя отиде и откупи поршето си от полицията. С таксите за паркинг първоначалната глоба беше станала четири пъти по-голяма. За свой адрес бе дала „Виста Кресънт“ и бе казала, че ще прекара лятото при чичо си.
— Голяма досада е — каза на Заека — но Нелсън трябва да има кола около себе си, на неговата възраст е твърде унизително да нямаш. Всеки в Америка има кола, освен теб.
И така, поршето дойде да живее до техния бордюр. Белотата му е напрашена, предната решетка от страната на шофьора е ожулена, а една от пантите на падащия покрив е счупена. Нелсън го обича толкова много, че почти се разплаква, когато го открива там всяка сутрин. Той го мие, чете упътването и върти гумите. През онази ясна седмица, преди да започне училището, Джил го извежда на разходки извън града, в полетата и в планините на област Брюър; учи го да шофира.
Понякога се връщат цял час, след като Заека се е прибрал от работа.
— Тате, беше страхотно. Карахме много нагоре в една планина, която е убежище на соколи, и Джил ми позволи да поема волана по завоите надолу, по целия път до магистралата. Чувал ли си някога за сваляне на предавките?
— Правя го постоянно.
— Това е, когато сваляш на по-ниска предавка, вместо да натиснеш спирачка. Усещането е страшно. Поршето на Джил има пет скорости и наистина можеш да летиш по завоите, защото центърът на тежестта е толкова ниско.
Заекът пита Джил:
— Сигурна ли си, че успяваш да контролираш нещата? Хлапето може да убие някого. Не искам да ме съдят.
— Той е много умел. И отговорен. Сигурно на теб се е метнал. Преди оставах на шофьорското място и му давах само да върти волана, но това е по-опасно, отколкото да го оставя изцяло да управлява. Планината беше напълно пуста, всъщност.
— С изключение на соколите, тате. Седят си по боровете и чакат хората да изнесат цели трупове на крави и други неща. Наистина е гадно.
— Е — казва Заека — и соколите трябва да живеят.
— И аз това все му обяснявам — казва Джил. — Бог е и в тигъра, и в агнето.
— Да-а. Бог наистина си пада по това да яде сам себе си.
— Знаеш ли какво си ти? — пита Джил. Очите й зелени като ливада, косата — фино изтъкана бъркотия с цвят на кедър, който се разтваря в светлината от прозореца; в главата й трепти уловена идея. — Ти си циник.
— Просто съм човек на средна възраст. Ако някой дойде при мен и ми каже: „Аз съм Бог“, ще му отговоря: „Покажи ми значката си“.
Джил се приближава към него с танцувална стъпка, пламнала от някаква веселост и палавост, която денят е оставил в нея, и го прегръща с прегръдка, която също танцува, пеперудена прегръдка.
— Мисля, че си прекрасен. И двамата с Нелсън мислим така. Често говорим за това.