— Така ли? Това ли е единственото нещо, което ви хрумва да правите, да говорите за мен? — опитва се да е забавен, да задържи настроението й, но изражението й замира, колебае се за секунда, а това на Нелсън му издава, че се е натъкнал на нещо. Какво ли правят? В онази малка кола. Е, не им трябва много пространство, много контакт: млади тела. Набождащите мустаци на детето, черните му косми, нейната кедрова грива. Тела, които все още не са омекнали като неговото. На тази чувствителна възраст и най-малкото докосване стига. Тяхната стеснителност е като между брат и сестра, когато докоснат ръце под проблясъка на мокра чаша над мивката. Щом бе предложила да чука него, космат, стар и дебел, още на първата нощ, какво ли не би направила, за да доведе момчето до края; все някой трябва да го направи. Защо не? Основният въпрос, който виси в тези бурни времена. Защо не?
Въпреки че не задълбава в това чувство на вина, което е изкопчил от нея чрез силата на изненадата, същата нощ той все пак я принуждава да го поеме пряко, вкарва го в нея, въпреки че тя предлага устата си, и путката й е толкова тясна, че пари. Тя се уплашва, когато той не загубва ерекция; кара я да седне върху него и придърпва надолу сатенените й бедра, мършавите кости на пелвиса, и от болезненото учудване тя рязко поема и издиша въздух, който излиза с радостни възклицания:
— Стигаш до утробата ми.
Той се опитва да си я представи. Розово-черно дъно някъде в нея, никога не знае къде попада, между бъбреци, черва, черен дроб. Неговата дете булка, с коса с цвят на плът и мъгляви вътрешности, се носи върху него, пари го, засмуква го нагоре като облак, пада, прощава му. Любовта му към нея го покрива с неприязън и объркване, така че той бързо заспива; само първите му сънища са разтърсени от ставането й от леглото, за да се измие, да нагледа Нелсън, да говори с Бог, да вземе хапче или каквото там чувства потребност да направи, за да излекува раната, там, където я бе наранил изгорелият му пенис. Колко тъжно, колко странно. Създаваме си спътници от въздух и ги нараняваме, за да може те да въстанат срещу нас, завършвайки творението.
Бащата на Хари се промъква до него по време на обедната почивка.
— Как са нещата, Хари?
— Не е зле.
— Дяволски мразя да те тормозя така. Ти си голям мъж със собствени проблеми, знам това, но ще ти бъда дяволски благодарен, ако дойдеш вкъщи някоя вечер и поговориш с майка си. Тя слуша всякакви злобни клюки за теб и Дженис в момента, и ако можеш да й обясниш, това наистина ще й помогне да се успокои. Ние не сме моралисти, Хари, знаеш това; майка ти и аз се опитвахме да живеем по собствени правила и да отгледаме двете деца, с които Бог бе достатъчно добър да ни дари, но знам дяволски добре, че светът е различен днес, така че не сме моралисти, аз и Мери.
— Как е здравето й като цяло?
— Ами, това е другият проблем, Хари. Те решиха да я лекуват с едно ново чудотворно лекарство, измислили са му някакво име, дето все не мога да го запомня. Л-допа, точно така, л-допа, доколкото разбирам все още е в експериментален стадий, но няма съмнение, че върши чудеса. Проблемът е, че има странични ефекти, с които те не са много наясно, депресия, както е при майка ти, гадене и липса на апетит; и кошмари, Хари, кошмари, които я будят, и тя буди мен, за да чуя как бие сърцето й, бие като тъпан. Никога по-рано не съм чувал такова нещо, Хари, сърцето на друг човек, толкова ясно в стаята, като стъпки. Ето така й действат тези л-допа сънища. Но няма съмнение, говори по-ясно и ръцете й не треперят чак толкова. Трудно е да знае човек какво е правилно, Хари. Понякога си мислиш, да оставим Природата да върши своето, но после започваш да се чудиш, какво е Природа и какво не е? Друг един страничен ефект — той се приближава по-близо, оглежда се, след това поглежда надолу, където кафето му се разплисква от хартиената чашка и изгаря пръстите му — не би трябвало да го споменавам, ама ме шашка, майка ти казва, че това ново нещо, дето го пие, както там се казваше, я кара да се чувства, как да кажа — той отново се оглежда, след това се доверява на сина си — любвеобилна. Представяш ли си я, тъкмо навършила шейсет и пет, лежи си в леглото половината ден и получава тези желания толкова силно, че едвам издържала, казва, че не иска да гледа телевизия, защото от рекламите става по-зле. Казва, че сама си се смее. Е, сега, не е ли дяволски странна тая работа? Добра, скромна жена като нея. Съжалявам, че ти прогорих ушите с приказки, но явно твърде много го преживявам сам, а Мим, като е на другия край на страната… Бог знае, че не е като да си нямаш и ти проблеми.