– Да проверя ли маслото? – пита човекът с някакви нотки на нежност в гласа, след като окача маркуча отстрани на ръждясалата помпа, много стар модел, с боядисана, издута като мехур глава.
– Не. Чакай... да. По-добре виж. Благодаря.
Ядът му стихва. Всъщност той само попита за карта.
Проклет, стиснат мръсник! Та какво подозрително има в това?Винаги някой пътува за някъде. По-добре, че позволи да провери маслото, защото няма намерение да спира пак, докато не мине поне половината път до Джорджия.
– Е, на колко е Ланкастър на юг оттук?
– Право на юг? Не зная. По шосето е около двадесет и пет мили. Маслото ви е "ол райт". Смятате да идете сега до Ланкастър?
– Да! Може би...
– Да проверя ли водата?
– Не. Добре е.
– Акумулаторът?
– Той е екстра. Да тръгвам.
Човекът хлопва капака и се усмихва на Хари.
– Всичко три и деветдесет за бензина, млади човече.
Думите са произнесени пак така внимателно и съдържателно, като че се запъва.
Заека слага четири долара в ръката му. Човекът изчезва в железарския магазин. Може би звъни по телефона на местната полиция. Постъпва така, като че ли знае нещо, но как би могъл да знае? Заека гори от нетърпение да се пъхне по-скоро в колата и да отпътува. За да се успокои, той брои останалите пари в портфейла си. Седемдесет и три долара. Днес плащаха. Докосването до толкова много пари го успокоява,! Като угася лампите в магазина, фермерът се връща с един дайм[6], но без карта. Хари свива шепата си, а човекът избутва монетата с широкия си палец в нея и казва:
– Потърсих вътре, но единствената карта на пътищата е за щата Ню Йорк. Няма да пътувате нататък, нали?
– Не – отговаря Заека и отива до вратата на колата.
Той чувства просто през космите по врата си как човекът го следи. Влиза в колата, затръшва вратата, а фермерът продължава да стои там, месестото му лице е надвесено над сваленото стъкло на вратата. Той се навежда надолу и почти провира лицето си в прозореца. Тънките му напукани устни, над които се вижда белег, който върви нагоре към носа, се раздвижват дълбокомислено. Носи очила. Цял учен!
– Единственият начин да стигнеш някъде, е да знаеш предварително къде искаш да отидеш.
Заека долавя мириса на уиски. Той казва равнодушно:
– Не мисля така.
Устните, очилата и черните косми, които се подават от ноздрите на човека, не издават никаква изненада. Заека потегля, като кара направо. Всеки, който те поучава как да постъпваш, мирише на уиски.
Той кара към Ланкастър и през целия път хубавото му ведро чувство, което усещаше в себе си, е помрачено. Това, че туй чучело не знаеше нищо и се беше изплашил, хвърля върху целия този край зловеща сянка. След Чърчтаун Заека минава в тъмнината край една двуколка. В тоя призрак, теглен от кон, той съзира брадат мъж с една жена в черно, чиито погледи святкаха страшно, като на дяволи. Това бяха менонити.[7] Брадата на мъжа в двуколката изглеждаше като косми в ноздра. Той се опита да мисли за благочестивия живот,който водеха тези хора, за начина, по който се запазваха чисти от целия този лицемерен бизнес, от тази витаминозна заблуда на двадесетия век. В съзнанието му обаче те си остават дяволи, които рискуват да бъдат убити, като препускат така, с един бледорозов рефлектор отзад, мразейки Заека и всички като него. За какво ли пък се мислят? Не можеш ги смути с нищо. Никога по-рано не са се явявали в страничното му огледало. Мина край тях и толкова. Нямаше нищо по-вече от един мигновен поглед: лицето на жената в квадратното прозорче с изострени от тютюна черти. Висок ковчег с косми топуркаше край тях – един изнемощял, умиращ кон. Той знаеше, че менонитите преуморяват животните си. Фанатици! Жените им превиват гръб горе по нивите. Ходят само с пусната черна пола и това е всичко. Без бельо. Без гащи. Фанатици! Обожествяват тора. Щедрата благодатна земя като че ли изпуска нагоре във въздуха своя мрак. Вечер полето е неприветливо. Той изпитва облекчение, когато се влива в течащия поток от светлини на Ланкастър. Спира пред една гостилничка, чийто часовник показва 8:04. Нямаше намерение да яде, преди да излезе от щата. Взема една карта от полицата до вратата и докато поглъща три кюфтета, търси да открие къде се намира. Той е в Ланкастър, заобиколен от смешни имена: "Птичка в ръка", "Рай", "Контакт"[8], планина "Ефир", "Талисман". Вероятно нямаше да изглеждат смешни, ако живееш сред тях. Както Маут Джъдж, което значи планина "Съдия". Свикваш. Един град трябва да има някакво име.
7
Религиозна секта, която се отказва от постиженията на техниката и цивилизацията и си служи с примитивни средства за живот. – Бел. пр.