"Птичка в ръка", "Рай" – погледът му все се връща към тези претенциозни надписи по картата. Сред задимения и спарен въздух на тая синтетична и хаотична гостилничка той чувства желание да отпътува нататък. Малки закръглени жени, малки домашни кученца като играчки по улиците, захарни къщи в лимоненослънчева светлина.
Не, неговата цел е голямото бяло слънце на Юга. А от картата разбира, че пътува по-скоро на запад, отколкото на юг. Ако оня кърт имаше карта, щеше да тръгне право на юг по шосе 10. Единственото, което може да направи сега, е да мине през центъра на Ланкастър, да хване 222, да се спуска все надолу през Мериленд и след това да тръгне по шосе 1. Спомня си, че беше чел в " Сатърдей ивнинг пост" че шосе 1, от Флорида за Мейн, минава през най-красивите места на света.
Поиска чаша мляко с парче щрудел. Кората на щрудела е крехка и на шупли, но плънката е водна и лилава на цвят, Той тропва един дайм и тръгва доволен към паркинга. Кюфтетата бяха по-дебели и по-топли от тия, които купуваше в Брюър, а кифлите буквално вдигаха пара.
Докато намери пътя през града, загуби половин час. Той кара на юг по 222, през Рефтън, Хесдейл, Ню Провидънс и Куоривил, през Микеникс гроув и Юникорн и после кара доста време по един толкова скучен и еднообразен път, без всякакви надписи, че докато не стигна Оукууд, не разбра кога е влязъл в Мериленд. По радиото слуша "Никои други ръце, никои други устни"; "Несигурно убежище", реклама за прозрачни пластмасови калъфи за столове "Рейко", "Ако не се интересуваше" от Кони Френсис, реклама за работници, и специалисти по гаражни врати – от тия, които се отварят и затварят с радио; "Тичах през целия път до вкъщи, само за да ти кажа, че съжалявам, "Това старо чувство" от Мел Торм, реклама за телевизори с голям екран "Уестингхаус", с регулиране от разстояние – ясен образ, ясна картина, даже и когато си на един нос от екрана, "Италианска каубойска песен, "Да" от Дюейн Еди, реклама за "Пейпърмейт пенс"[9], "Почти голяма", реклама за напитки с разбита сметана, "Хайде да се поразходим"; новини; президентът Айзенхауер и министър-председателят Харолд Макмилън започнаха серия от разговори в Гетисбърг; тибетците се бият срещу китайските комунисти в Лхаса; къде се намира Далай Лама, върховният глава на тази далечна и изостанала страна, не е известно; на една метачка е бил отпуснат кредит от 250 000 долара; утре започва пролетта. Спортни новини: янките победили смелите в Маями, някой си излязъл наравно с някой си в състезания на открито в Сейнт Питърсбърг, резултатите от един местен баскетболен турнир, времето – хубаво и топло за сезона. "Щастливата хармоника", "Върни ми свободата", реклама за осигуровки за живот на спестовната каса "Роксвил", Филаделфия (Заека я обича), "Картина, която никой художник не може да нарисува", реклама за новия препарат "Барбасол", който се пени много бързо, ежедневната му употреба предпазва кожата от петна и мазнини, "Връзки за розови обувки" от Доди Стивънс, писмо до малко момиче на име Били Тесман, което е било блъснато от кола и ще се радва, ако получава картички или писма. "Птифльор", "Фънгоу"[10]– чудесно! – реклама за костюмите от чиста вълна "Уул текс", "Скарване" от Хенри Манчини, "Всеки обича ча-ча-ча", реклама за салфетки с надпис "Божията милост" и чудесни покривки с щампа "Прощалната вечеря", "Ударите на моето сърце", реклама за вакса и крем за козметични маски "Венера", а след това пак същите новини. Къде е Далай Лама?
Не много след Оукууд той стига шосе 1, което със своите павилиончета за топли кренвирши, рекламни надписи "Колсо" и крайпътни гостилнички – обикновени дървени бараки – е неочаквано обезкуражаващо. Колкото по-нататък кара, толкова повече се обърква. Вместо Филаделфия наближава Балтимор.
Той спира пред една бензиностанция, където обикновеният бензин струва два долара. Това, което всъщност иска, е друга карта. Той я разгъва, застанал до автомата за кока-кола, и я разглежда на светлината, която идва от прозореца, боядисан в зелено от натрупаните бидони с масло.
Той смята да продължи на Запад и да се измъкне от шосето Балтимор-Вашингтон, което, подобно на някое двуглаво куче, пази крайбрежния път на юг. Във всеки случай не иска да се смъкне надолу по крайбрежието. Той си представя как ще се спусне точно но средата на широкия мек търбух на страната и ще изненада пробуждащите се памукови поля със своите северни знаци на колата.