Забелязва, че все още държи палтото ѝ. Светла мека кожа, която лежи на коленете му. Без да става, той се протяга и го окачва на закачалката над него.
– Хубаво е човек да има дълга ръка – казва тя, рови из чантичката си и изважда пакетче цигари „Нюпортс“.
– Тотеро казва, че имам къси ръце.
– Къде сте срещнали този стар негодник? - пита тя, без да се съобразява, че Тотеро може да чуе.
– Той не е негодник. Той е моят стар треньор.
– Искате ли една? Една цигара...
Той се двоуми.
– Вече не пуша.
– Значи този стар негодник е бил ваш треньор? - въздъхва тя.
Рут вади цигара от тюркоазеното пакетче "Нюпортс" слага я в устата си – цигарата увисва на оранжевите ѝ устни – и се мръщи на покрития със сяра край на кибритената клечка, която пали с удивителна женска непохватност. Тя държи кибритената кутийка далече от себе си и я нагласява така, че да запали. Клечката пламва на третото драсване.
Маргърит се обажда:
– Рут!
– Негодник? – възкликна Тотеро и унилото му лице изглежда болнаво и изкривено от някаква тайна радост, сякаш е започнал да се топи. – Такъв съм, такъв съм. Един отвратителен стар негодник, попаднал между принцеси.
Маргърит не вижда нищо обидно за себе си в това. Тя слага ръката си върху неговата на масата и настоява със сериозен и тих глас:
– Ти съвсем нямаш вид на негодник.
– Къде е нашият млад Конфуций? – пита Тотеро и се оглежда вдигнал нагоре свободната си ръка.
Когато момчето пристига, той пита:
– Ще ни сервирате ли алкохолни напитки тук?
– Вземете ги от съседната врата – отвръща келнерът.
Веждите на китайците са странно вдлъбнати навътре в кожата, вместо да са изпъкнали навън от нея. Лицата им изглеждат винаги като размити.
– Двоен скоч – поръчва Тотеро. – Ти, мила?
– Дайкири[15] – казва Маргърит.
Звучи като виц.
– Вие, деца?
Заека поглежда Рут. Лицето ѝ е застинало под оранжевата пудра. А косата ѝ, косата ѝ, която на пръв поглед изглежда пепеляворуса или светлокафява, е всъщност в различни цветове – червен, жълт, кафяв и черен, – като всеки косъм получава от светлината различни оттенъци, както козината на куче.
– Дявол да го вземе... – казва тя – мисля... дайкири.
– Три – поръчва Заека на келнера, мислейки, че дайкири е нещо като цитронада.
Келнерът повтаря:
– Три дайкири и един двоен скоч е лед.
И излиза.
Заека пита Рут:
– Кога сте родена?
– През август. Защо?
– Аз през април – отвръща той. – Печеля.
– Да, печелите.
Сякаш тя разбира, че от това той ще се почувства по-свободен. Не можеш да имаш самочувствие пред жена, която е по-голяма от тебе.
– Щом сте ме познавали – пита той, – защо не познавате господин Тотеро? Той беше треньор на тима.
– Кой гледа треньорите? Те не вършат нищо полезни нали?
– Не вършат нищо полезно! Как? Та за един гимназиален тим треньорът е всичко. Не мислите ли?
Тотеро възразява:
– Всичко са момчетата, Хари. Не можеш да направиш злато от олово.
– Вие можете, разбира се – казва Заека. – Когато постъпих в гимназията, не можех да различа краката от лактите си.
– О, ти можеше, можеше. Наистина можеше. Нямаше на какво да те уча. Просто те оставих да тичаш. – Той пак се оглежда. – Ти беше млад елен – продължава той – с големи крака.
– Колко големи? – пита Рут.
– Дванайсет "Д" – ѝ отвръща Заека. – А вашите какъв размер са?
– Малки са – казва тя. – Съвсем съвсем мънички.
– Стори ми се, че ще излязат от обувките.
Той дръпва главата си назад и се свлича леко на стола, за да хвърли поглед надолу в тъмното под масата, където гледани в ракурс, прасците ѝ висяха като сушена риба. Те бързо се шмугват назад под стола.
– Не гледайте така нахално, ще паднете от сепарето – казва предизвикателно тя.
Това вече е добре. Жените обичат да ги объркваш. Те никога не казват, че ще направят нещо, но го правят.
Келнерът пристига с напитките и започна да нарежда масата с книжни салфетки и прибори от старо сребро. Той слага приборите пред Маргърит и вече почти ги е сложил и пред Тотеро, когато последният сваля чашата с уиски от устните си и казва с висок, нетърпящ възражение глас:
– Прибори? За китайски ястия? Нямате ли пръчици?
– Пръчици! Да.
– Тогава за всички – пръчици! – поръчва Тотеро категорично. – Когато си в Рим, прави както правят римляните!