Дженис и Заека стават необичайно тихи. И двамата са вярващи. Божието име ги кара да се чувстват виновни.
"Бог иска някои от нас да станат учени, други – артисти, трети – пожарникари, лекари, майстори на трапеца. И на всекиго от нас той дава необходимия талант, за да станем такива, при условие, разбира се, че се потрудим, за да го развием. Трябва да работим, момчета и момичета. И така: Опознай себе си. Научи се да разбираш своите дарби и тогава работи, за да ги усъвършенстваш. Това е пътят към щастието." Той стисва устни и намига.
Това беше хубаво. Заека се опитва по същия начин да стисне устни и да намигне, сякаш казва на публиката отпред, че отзад се крие враг. Уолт Дисни и Меджи пийл пийлър къмпани смятат, че това е подражателство, но какво от това, дявол да го вземе, щом е направено приятно. Всички подражаваме. Земята също подражава, като се върти. Подражатслството е в основата на нашата система. Витакономи – девизът на съвременната домакиня – думичка, която означава да запазваме витамините по метода на Меджи пийл (с произвежданите от Меджи пийл пийлър къмпани машинки за автоматично белене).
Дженис става и затваря телевизора точно когато ще започнат новините в шест. Малката звезда, която остава от електрическия ток, бавно угасва.
Заека пита:
– Къде е детето?
– При майка ти.
– При майка ми? Колата пред майка ти, а детето при майка ми! Господи! Каква си я забъркала...
Тя се изправя и коремът ѝ, заприличал на твърда буца, го вбесява. Облечена е с една от ония поли за бременни, които на корема са изрязани във формата на буквата V. Изпод блузата ѝ се открива бял полумесец от комбинезона ѝ.
– Бях уморена.
– Нищо чудно – казва той. – Колко джина си изпила?
И сочи бутилката с "Олд фешънд".
– Оставих Нелсън при майка ти, като отивах до мама, за да излезем с нея из града. Отидохме с нейната кола и се поразходихме, като разглеждахме пролетните дрехи по витрините, а тя ми купи един хубав шал от разпродажба на намалени цени. Пъстър. Пейсли.[3] – Тя заеква. Малкият ѝ остър език се подава между редките ѝ потъмнели зъби.
Той се безпокои. Когато е разстроена, Дженис изпитва страх. Тя свива намръщено очи и остава така – с отворена уста и глупав израз. Откакто косата ѝ започна да оредява отстрани на гладкото ѝ чело, той все повече имаше чувството, че е слаба и мъчноподвижна; че върви само по един път – към все по-дълбоки бръчки и по-малко коса.
Той се безпокои. Когато е разстроена, Дженис сякаш преживява години. А тя само две години преди това беше завършила гимназия, все още неузряла, с малки меки гърди, които ставаха плоски, когато лежеше, и гъвкавото ѝ тяло приличаше на тялото на момче. Нелсън се роди седем месеца след сватбата, много трудно. Споменът за това превръща тревогата на Заека в нежност.
– Какво купи?
– Бански костюм.
– Как? Бански костюм! През март?
Тя притваря за миг очи. Той чувства алкохола, който иде на вълни от нея, и му става противно.
– Така ми се струва по-близко времето, когато ще мога да го сложа.
– Дявол да го вземе, какво искаш? Другите жени обичат да са бременни. Що за идиотски каприз? Кажи! Що за каприз!
Тя отваря кафявите си очи и те се напълват със сълзи, които потичат надолу по ресниците и страните ѝ, пламнали от обидата. Тя го гледа и казва с пияна нежност:
– Ах, ти, негоднико!
Заека се приближава до нея и я прегръща. Той усеща топлия лъх от сълзите и зачервените ѝ очи. В някакъв изблик на нежност свива колене, за да се притисне в нея, но коремът ѝ му пречи. Той се изправя в целия си ръст над Дженис и казва:
– Купила си си бански костюм... окей!
Сгушила се на гърдите му, тя прошепва в неочакван порив:
– Не бягай от мене, Хари. Аз те обичам.
– Обичам те! ... Е, карай! Купила си си бански...
– Червен – добавя тя, като се олюлява тъжно до него.
Когато е пийнала, тялото ѝ е някак неприятно отпуснато.
– С презрамка, която се връзва отзад на врата и с набрана пола, която можеш да свалиш във водата. След това разширените ми вени ме заболяха толкова много, че с мама се отбихме в магазина на Крол, долу в сутерена, и пихме шоколадова сода. Ремонтирали са цялото помещение за закуски. Щандът не е вече там. Но краката така ме боляха още, че мама ме доведе до вкъщи и каза, че ти би могъл да прибереш колата и Нелсън.