Колкото и да се опитваше, Жаки не успяваше да отдели аромата на Грифин от дезинфектантите. За пръв път, откакто се бяха запознали преди петнайсет години, не усещаше мириса му.
След всички страхове, тревоги и беди от изминалата седмица този факт бе последната капка, която я пречупи. Тя се хвана за главата и заплака.
- Така ми се иска да можех да ти помогна по някакъв начин - прошепна Малакай и постави колебливо ръка на рамото ù.
Останаха така за миг. Жаки плачеше, а той се опитваше да я утеши.
Накрая тя рече:
- Грифин винаги казваше, че го поставям под прекалено голямо напрежение и съм го мислела за по-добър, отколкото е всъщност. Само че в музея...
- Той постъпи изключително смело - довърши Малакай.
- Но виж какво му се случи. Аз съм виновна.
- Как така? Не разбирам.
Жаки не отговори.
- Ароматът ти въздейства, нали?
- Кой аромат?
- Жаки, скромността не ти отива. Грифин не успя да усети никаква миризма от керамичните парчета. Брат ти долавяше едва-едва някакъв мирис, но на него само му докарваше главоболие. Ти имаш по-чувствителен нос. Усетила си го, нали? Парфюмът ти е помогнал да си спомниш минали прераждания. През цялото време виденията, които си мислеше, ме са пристъпи на психоза, са били спомени от предишни животи.
- Не вярвам в това.
- Дори и сега ли?
- Получавам халюцинации, които, изглежда, се отключват от обонятелни дразнители.
- Продължаваш да си цинична.
Жаки сви рамене.
- Един ден ше надраснеш тази заблуда - усмихна се Малакай.
Жаки вдигна глава и изправи рамене. Разговор с нищо нямаше да помогне нито на Грифин, нито на нея.
- Нека не говорим за това, става ли?
- Работил съм с толкова много хора със спомени от предишни животи. Някои ги усещат, но никога не ги осъзнават докрай, и въпреки това се поучават от тях. Израстват.
- Знам колко искаш да повярвам, че това е причината за виденията, но грешиш.
Роби влезе с поднос.
- Промъкнах се, когато сестрата не гледаше -обясни той и им подаде по една чаша. - На долния етаж срещнах един от лекарите на Грифин. Изглеждаше оптимистично настроен.
Роби като че ли се опитваше да убеди в това и самия себе си.
- Чудесна новина - обади се Малакай.
Роби заобиколи леглото и се облегна на прозореца.
- Това нямаше да се случи, ако ти бях продал парчетата - обърна се той към Малакай.
- Аз най-много исках да го бе направил, но понякога нещата се случват с определена причина. Събитията се развиха така неслучайно. Гледахте ли новините?
Жаки и Роби отвърнаха, че не са.
Малакай извади мобилния си телефон, въведе адрес на страница в интернет и подаде апарата на Жаки. На екрана се зареди първа страница на вестник „Хералд Трибюн“.
-Тази история е в новините на всички водещи телевизии и уебсайтове. Младият мъж, който тръгна с Далай Лама не е просто китайски студент на име Дзи Пин. Той е тибетски Панчен Лама, отвлечен когато бил на шест години и заведен в Китай, къ-дето му промили мозъка. Ужасяваща история. През последните двайсет години семейството му и будистката общност го мислели за мъртъв.
Жаки кликна върху снимката на художника, застанал до Далай Лама, и я увеличи. Негово Светейшество сияеше от радост. Дзи изглеждаше като изгубена душа, най-сетне намерила безопасно убежище. Тя подаде телефона на брат си.
- Панчен Лама и неговата история ще привлекат нова вълна от съпричастност със съдбата на Тибет - поясни Малакай.
Роби кимна. На Жаки ù се стори, че поне част от него най-сетне е намерила покой.
- В статията се споменава и за вас - каза Малакай на Жаки, протегна ръка и тя му върна телефона. Той превъртя страницата и щом намери пасажа, който търсеше, зачете на глас: - „Госпожица и брат ù проявиха удивителна смелост, за да ни предадат важен пакет“, оповести Далай Лама в интервю след инцидента. „В него се съдържат трийсет и три парчета от египетски глинен съд, гравиран с йероглифи. В пакета беше приложен превод на текста, направен от Грифин Норт. Надписите гласят, че в съда някога се е съдържал древен парфюм, който извиква спомени за минали животи. Това е ценен дар. От дъното на душата си се надяваме, че при усилията да ни бъде предадено съкровището, не сме изгубили далеч по-ценния дар на един човешки живот.“
Петдесет и осем
Неделя, 29 май
Жаки, Малакай и Роби стояха в болницата цяла вечер, но в полунощ, Жаки настоя те двамата да се прибират. Роби бе спал не повече от един-два часа на ден през седмицата и задрямваше, както си седеше на стола. Шофьорът щеше да остави Роби в дома му, а после да закара Малакай до хотела. Той си тръгваше на следващата сутрин.