Преди шест месеца болният им от Алцхаймер баща бе обявен за неспособен да се грижи за себе си и двамата наследиха семейния бизнес. Нямаха представа, че фирмата е заплашена от фалит. Роби цял живот бе работил по своя линия парфюми. Жаки не живееше във Франция и не бе запозната с фирмените дела. И двамата останаха шокирани от финансовото състояние на компанията. Не успяха да се споразумеят как да постъпят и напоследък прекалено често международните им телефонни разговори завършваха с огорчени реплики и без никакво разрешение. Основните проблеми, споходили рода Л'Етоал, ги бяха разделили така, както не бе успял и океанът.
- Прекрасни са - кимна Жаки към ябълковите клонки в ръцете на Роби.
Той погледна към урната, в която тя вече бе поставила своите цветя.
- За тях обаче май не е останало място.
- Тази е празна - посочи Жаки към другата урна.
Тя проследи с поглед как Роби оглежда гробницата.
Доколкото й бе известно, той идваше тук за първи път. Роби се взря в статуята на ангела с човешки ръст, витражите и мраморните стени с гравирани в спретнати редове имена и дати и прокара пръсти по релефните букви на средната колона, третия ред отгоре надолу. Името на майка им. При жеста сърцето на Жаки се сви.
- Когато беше щастлива - рече Роби, - тя бе най-любящият човек на света. Нямаше по-прекрасна от нея. - Обърна се към сестра си. Месеците на пререкания по телефона се стопиха от лицето му и бяха заменени от дълбоко, утешително спокойствие.
Още преди Роби да стане последовател на будизма, той бе склонен към размисли и беше уравновесен за разлика от нея. На Жаки ù се прииска двамата да спрат да се карат и да останат завинаги, както в момента - заедно, потънали в спомени.
- Документите ли дойде да подпишеш? - попита тя. - Нямаме друг избор. Трябва да продадем фирмата.
„Не го притискай, миличка.“
Шепотът стресна Жаки и тя с мъка устоя да не се обърне в посоката, от която долетя гласът на майка ѝ. Бе си помислила, че Одри е изчезнала.
Като ехо от думите на майка им, Роби отвърна:
- Недей, Жаки. Нека не прибързваме. - Разопакова цветята. - Имаме предостатъчно време да го обсъдим. Може ли просто да поседим малко тук без преструвки?
„Но ние отдавна се преструваме, нали?“- помисли си тя.
Също като баща им, когато бяха деца, с брат ù мечтаеха да правят с ароматите онова, което скулпторите вършеха с камъка, а художниците с боите. Да ваят ухания като поеми. Жаки се отказа от тази висока цел, когато видя как родителите ù страдаха заради артистичните си амбиции.
Баща им бе обсебен от идеята да създаде един-единствен съвършен аромат, който да пленява въображението. Първо решимостта да го постигне, а сетне неуспехите го огорчиха. И цялото семейство страдаше от това. Особено майка им. Одри бе уважавана поетеса, но вътрешните ù борби я бяха отслабили твърде много, за да парира мрака, обгърнал съпруга й. За да избяга от него, тя скачаше от една пагубна афера в друга, докато накрая поредната изневяра не ù коства живота.
„С баща ти се предадохме. Ти също може да си се отказала - но не и Роби. Той никога не се предава. Няма да го направи.“
Тези думи парнаха Жаки. Да, майка ù бе права. Жаки се бе отказала още преди да започне. А Роби упорито беше продължил. Той бе твърдо решен да компенсира неуспехите на баща си, за страданието на майка си.
Бремето да го избави от тези заблуди падаше изцяло върху нейните рамене.
Прекършено цветче висеше от една от клонките, които той току-що бе поставил В урната, а розовите му венчелистчета бяха добили сивкаво-лилав оттенък заради синкавата светлина. Жаки го откъсна, наведе се и Вдъхна аромата му.
- Как човек, създал толкова сложни и изящни парфюми, се е примирявал с факта, че любимото цвете на жена му има толкова сладникав мирис? - попита тя. - Каква ирония, а?
- Толкова много неща във връзката на родителите ни бяха иронични.
Роби замълча несигурно за миг. И после каза много тихо - сякаш, като шепнеше, отнемаше от силата на думите:
- Вчера, преди да тръгна за летището, отидох да видя татко.
Жаки не отвърна.
„Баща ти трябваше да стане писател. Така може би щеше да постигне някакъв успех с въображението си. Вместо това бълнуванията му почти унищожиха уважаваната парфюмерийна традиция на рода Л'Етоал...“ - засмя се Одри. В гласа й прозвуча нотка на огорчение, която не отиваше на красавицата с искрящи зелени очи и лъскава златистокафява коса, с устни във формата на сърце и високи, остри скули.