- Ако се нуждаеш от нещо, обади ми се - каза на Жаки и я прегърна. През всичките години, откакто го познаваше, той бе спазвал дистанция, най-много да я докосен леко по рамото. - От каквото и да било - добави и я пусна.
Тя кимна.
- Дори ако просто искаш да поговориш за...
- Благодаря - прекъсна го тя. Жаки не желаеше Малакай да повдига темата за халюцинациите пред Роби. Искаше да забрави за тях. Не ù се говореше по въпроса с никого. Никога повече.
Двамата си тръгнаха и тя остана сама с Грифин в болничната стая. Лампите бяха угасени и помещението осветяваше единствено електронната апаратура.
Лекарите бяха казали, че е важно Грифин да знае, че има посетители.
- Така и не те попитах кой е любимият ти мит -заговори му Жаки. - Не е ли странно? Моят е митът за Дедал и Икар. Искаш ли да ти го разкажа?
Жаки заразказва като приказка:
- Имало едно време...
Но беше уморена, твърде уморена. Можеше да си почине за няколко минути, нали? Облегна глава на скръстените си ръце и затвори очи.
Една сестра я събуди в шест часа сутринта, когато дойде да провери показанията на Грифин.
След половин час, когато лекарите дойдоха на визитация, Жаки слезе на долния етаж. Взе си чаша кафе и излезе навън. Облегната на стената на сградата, отпиваше от топлата напитка възможно най-бавно, за да устои на порива си да изтича обратно в стаята. Знаеше, че няма да я пуснат, докато го преглеждат.
Реши, че са изминали петнайсет минути. Погледна часовника си. Бяха минали само пет. Докато наблюдаваше хората, които влизаха и излизаха, разпознаваше кои от тях работеха в болницата, дори да не носеха престилки. Лицата на персонала не разказваха истории. Челата им не бяха сбърчени от страх. В очите им не се четеше скръб. Устните им не бяха нервно стиснати.
Жаки се върна. На смяна беше застъпила друга сестра, която не й позволи да види Грифин.
- Той добре ли е? - попита Жаки, вперила поглед във вратата.
- Добре е - отвърна с усмивка сестрата. - Аз съм Хелън, между другото. На смяна съм до пет часа. Вие съпругата на господин Норт ли сте?
- Не, не съм съпругата му. Братовчеди сме.
Роби използва лъжата, когато с Жаки се качиха в линейката с Грифин. Ако не бяха казали, че са му роднини, вероятно нямаше да им позволят да останат при него. Когато тя го попита откъде знае, той се усмихна тъжно и ù разказа колко много половинки в хомосексуални двойки не били допускани в болничнитe стаи, защото кръвната връзка била по-важна от любовта.
- Защо тогава лекарите се бавят толкова?
- Господин Норт излезе от комата. Сега му правят изследвания.
- Има ли мозъчни увреждания?
- Нямам право да...
Жаки сграбчи сестрата за ръка.
- Знам. Няма да кажа на никого, моля ви, побърквам се. Кажете ми, добре ли е?
Сестрата се приведе към нея. Жаки усети ухание на лимон, върбинка и нещо сладко, примесено с болничните миризми. Сърцевидно оформените устни на Хелън се разтеглиха в усмивка. Червилото ù беше яркорозово почти с цвета на дъвка. Явно от него се носеше сладникавият аромат.
- Бях вътре за голяма част от изследванията -каза сестрата. - Изглежда, ще се възстанови напълно.
Облекчението заля Жаки като топъл вятър и я погали. Знаеше, че стои на едно място, но имаше чувството, че се върти. Преди да се осъзнае, вече седеше на твърд пластмасов стол, а до нея Хелън ù подаваше картонена чашка.
- Пийнете си - каза сестрата.
- Какво стана?
- Струва ми се, че малко ви се зави свят.
Жаки кимна.
- От облекчение. Какво облекчение само.
- Знам, скъпа, знам. А сега си починете, докато лекарите приключат. Ще искат да говорят с вас.
Хелън понечи да си тръгне, но Жаки я хвана за ръката.
- Видяхте ли със собствените си очи, че е в съзнание?
Сестрата кимна:
-Да.
След половин час неврохирургът на Грифин увери Жаки, че той ще се възстанови напълно и вероятно ще лежи в болница още два-три дни.
- Господин Норт спи в момента - обясни той. -Сигурно ще спи с кратки пробуждания през целия ден. Можете да влезете при него.
Всички тръбички, с изключение на системата, бяха свалени. Грифин лежеше по гръб с леко отворена уста. Цветът на лицето му отново бше почти нормален. Превръзката на ръката му беше сменена и по нея нямаше избила кръв. Само преди час цялата марля беше окървавена.
Тогава забеляза, че по косата му още има кръв. Тъмнокафява коричка покриваше прошарените кичури. От гледката я побиха тръпки.
Жаки стоеше до леглото и го гледаше. Гледаше Грифин, мъжа събудил я някога за живота. А сега я бе спасил. Толкова възвишено, че ума й не го побираше. Твърде сложно, за да го проумее.