- Трябва да съм сигурен.
- Защо?
- Намерих ги в работилницата. И съм убеден, че са свързани с парфюма на „сродните души”, за който ти споменах.
- И в такъв случай е възможно да имат връзка с течността в кристалните флакони ли? Нима наистина мислиш, че си открил древна реликва за възвръщане на спомените, Роби?
- Все пак вярвам, че всичко, независимо колко е тривиално, е свързано и в живота няма случайни съвпадения... нещо от този сорт... изглежда възможно, не си ли съгласен?
Седем
Париж, Франция
Четвъртък, 19 май, 20:30 ч.
Бяха го помолили да не закъснява, затова Том Хуан забързано пресече улицата и огледа дългата редица сгради за № 18. Чайната се намираше в район на Париж, наречен Quartier Chinois, но малко неща в квартала бяха привлекателни като названието. За разлика от тесните улички и очарователната атмосфера на старата част на Париж, Чайнатаун в Тринайсети арондисман бе претъпкан и презастроен с небостъргачи и супермаркети. Липсваха шикозните кафета, симпатичните цветарници, прочутите бутици и малките традиционни пекарни, които правеха града толкова привлекателен. Това не бе Париж, който Хуан обичаше, и идванията му тук винаги го потискаха. Особено през деня, когато всяка грозна подробност в редовете блокове изпъкваше ярко.
Поне сега, вечерта, крещящите неонови реклами на всевъзможни неща - от „Макдоналдс“ до традиционни френски продукти, предлагаха известен стимул за очите, отговарящ на настроението му. Тайната среща с боса на китайския подземен свят в Париж не беше обичайно събитие дори за Хуан. Но вчера, след като шпионите му зашушукаха, че куратор от „Кристис“ е правил оценка на парчета от предмет, който вероятно е средство за извикване на спомени от минали прераждания, Хуан трябваше да действа.
Най-накрая намери ресторанта, сгушен между банка и обществена пералня. Малкото неугледно заведение се състоеше от едно-единствено помещение с наблъскани нагъсто пожълтели пластмасови маси и столове с напукани червени кожени седалки. Подът бе настлан с протъркан линолеум на черни и бели квадрати, осеян с петна. Въпреки късния час повече от половината маси бяха заети от групички китайци, които пиеха чай и разговаряха - не на френски, а на пъстра смесица от китайски диалекти. По стените висяха стотици калиграфски творби - черни йероглифи с тук-таме по някой червен символ, -поставени В рамки, чиито стъкла бяха наслоени с трупала се от години готварска мазнина.
Независимо от занемарения вид на ресторанта, Хуан се успокои, щом вдъхна познатия аромат на чай, попарени билки и подправки, печен ориз и ечемик. Проправи си път измежду масите до срещуположния край на залата, където сбръчкан, плешив, попрегърбен мъж седеше с гръб към стената. Беше напълно обикновен на вид и бе облечен със съвсем обикновени дрехи. Но именно това бе човекът, който управляваше организация с десетки хиляди членове, заклети братя, замесени в широк спектър от криминални дейности, специализирани предимно в контрабандата, измамите с ДДС, трафика на наркотици и какво ли още не.
Хуан спря пред масата тъкмо когато сервитьорът постави на нея емайлиран чайник. Бяха му наредили да се държи така, сякаш се познаваше с мъжа, затова кимна, поздрави, дръпна стол и седна. На масата пред него имаше тринайсет бели порцеланови чаши за чай, подредени в правоъгълник около самотна чаша в центъра.
Ритуалът, в който щеше да вземе участие Хуан, датираше от поне три хиляди години и не се спазваше от повечето босове на Хак Ше Вуй, но ръководителят на местния клон на Черното общество -само белите ги наричаха триади - продължаваше да почита старите обичаи. Някога древната церемония се използвала като изпитание за непознати посетители, за да се провери дали са членове на тайното общество. Чудесна идея във времената, когато нямало интернет, телефони и дори надеждни пощи, а понастоящем беше просто поредната ексцентричност на Гу Джен.
Хуан посегна към чашата в средата, което на символичния език на триадите бе знак, че е един от тях, в буквален смисъл „вътрешен човек“.
Гу Джен наля чай първо на себе си, сетне на зоста. Хуан проследи съсредоточено как Джен поставя чайника върху масата преднамерено бавно. Оставеше ли го с чучура към Хуан, значи срещата е приключила, обмислил е молбата му и не му вярва или е недоволен от него и няма да му помогне, нито да му даде благословията си.
Чучурът сочеше на другата страна. Следователно следваше Хуан да пресуши чашата си и да я остави обратно върху масата с дъното нагоре, за да даде знак, че иска да обсъди нещо с боса. Така и направи.