- Кой е погребан тук? - обърна се Наполеон към Абу. - Можеш ли да разбереш?
Абу посочи към центъра на помещението. Стилизираният саркофаг от черен гранит беше пет пъти по-голям от обичаен човешки ръст. По гладката му повърхност бяха гравирани картуши, а инкрустираните тюркоази и лапис лазули изобразяваха портрета на красив, елегантен като котка мъж с глава, обрамчена от сини водни лилии. Л' Етоал го позна. Това беше Нефертум, син на Изида. Богът на благоуханията.
Изведнъж разбра сцените от стенописите, мотивите на лилии и кандилата в ъглите на помещението. Това бе гробницата на древноегипетски парфюмерист. А съдейки по разкоша ù, жрецът е бил дълбоко уважаван.
Сорен даде нареждания на екипа си от работници и след известни усилия, младежите вдигнаха каменния капак. Вътре откриха широк дървен ковчег, също изрисуван с двамата души от стенописите. Отвориха капака сравнително лесно.
В ковчега лежеше огромна мумия със странна форма - с човешки ръст, но два пъти по-широка, - почернена с глина от Мъртво море. Вместо една, покойникът носеше две изящни златни маски. И двете бяха увенчани с корони от тюркоаз и лапис лазули и имаха нагръдници от червен халцедон, злато и аметист. Единствената разлика бе, че маската отдясно беше мъжка, а отляво - женска.
- За пръв път виждам подобно нещо - прошепна Абу слисано.
- Какво означава това? - попита Наполеон.
- Не знам, генерале. Много е необичайно - заекна Абу.
- Разопаковайте го, Сорен - нареди Наполеон.
Въпреки протестите на Абу, Сорен накара младежите да срежат ленения плат и да открият самата мумия. Французинът им плащаше надниците и те се съгласиха. Л'Етоал знаеше, че древните техники за балсамиране с етерични масла и мехлеми, както и сухият въздух, би трябвало да са попречили на меките мускули и тъкани да се разложат. Дори косата вероятно се бе запазила. Беше виждал мумии и преди и сладникаво миришещите трупове го очароваха.
Отне само няколко минути да срежат и отстранят почернелия плат.
- Наистина! Никога не съм виждал подобно нещо - прошепна Абу.
Трупът от дясната страна не лежеше с кръстосани на гърдите ръце, според обичая. Вместо това дясната ръка беше протегната встрани и държеше за ръка жената, заедно с която бе мумифициран. Нейната лява ръка беше преплетена в неговата. Двамата влюбени изглеждаха толкова живи, телата им така непокътнати, все едно бяха погребани преди няколко месеца, а не преди векове.
Разнесе се удивено шушукане при вида на неразделната и в смъртта двойка, но онова, което смая Л'Етоал, не бе гледката. Най-накрая откри извора на уханието, което не му даваше мира, откакто слезе по стълбата.
Той се опита да разграничи познатите нотки от непознатите, търсеше наум съставките, които придаваха на сместа обещанието за надежда, за дълги нощи и сладострастни сънища, за съблазън и прегръдки. За безкрайност, изпълнена с възможности. За събрали се отново изгубени души.
Когато вдиша пак, от очите на парфюмериста рукнаха сълзи. Ето това беше уханието, което винаги си бе представял, че ще пресъздаде. Ноздрите му се изпълваха с течни емоции. Жил Л'Етоал усещаше аромата на любов.
Парфюмеристът бе отчаян. Какво придаваше тази завършеност на уханието? Защо така му се изплъзваше? Защо не можеше да установи коя е съставката? Беше мирисал и запомнил над петстотин различни миризми. Кои от тях участваха в този парфюм?
Ех, защо нямаше машина, която да може да поеме въздуха и да разграничи елементите в него? Много отдавна бе разговарял с баща си за подобно приспособление. Жан-Луи се бе присмял, както обикновено, на въображаемите изобретения и мечти на сина си, и го нахока, задето си губи времето с безсмислени идеи и се отдава на наивния си романтизъм.
- Парфюмите извикват чувства, татко - бе възразил Л'Етоал. - Представи си колко пари ще изкараме, ако продаваме мечти, а не само химични смеси.
- Глупости - бе го смъмрил баща му. - Ние сме химици, а не поети. Нашата работа е да замаскираме вонята по улиците, да прикрием мириса на плът и да спестим на сетивата яростните атаки на неприятни, зловонни и гнусни миризми.
- Не, татко, грешиш. Поезията е в основата на работата ни.
Л'Етоал беше сигурен, че ароматите могат да предложат много повече от онова, което твърдеше баща му. Вярваше, че парфюмите имат далеч по-дълбока цел. Затова бе дошъл в Египет. И бе установил, че е прав. Древните парфюмеристи са били жреци. Парфюмите се използвали в свещени ритуали и религиозни обичаи. Уханието на благовонията издига душата в небесата.