Сега се страхуваше за себе си, за командира и за мъжете в гробницата. Нима се бяха натровили от древен, пагубен аромат?
Трябваше да им помогне. Грабна златна кутийка от купчината съкровища до отсрещната стена, отвори я, изсипа съдържанието й - злато и пъстри стъкълца - на пода и бързо пъхна здравото керамично бурканче вътре. После събра парчетата от бурканчето, което генералът бе изпуснал, прибра ги в кутията и затвори капака.
Миризмата все още беше силна, но след като съдовете с парфюма бяха прибрани, бавно започна да се разнася. Л'Етоал проследи как работниците един по един ставаха и се оглеждаха объркано.
Наполеон падна със силен трясък върху дървения ковчег и разби капака на парчета. Парфюмеристът бе чувал слухове, че генералът страда от епилепсия - същото нервно заболяване, тормозило и неговия кумир Юлий Цезар. По устата на генерала беше избила пяна, а тялото му се тресеше от гърчове.
Адютантът му се спусна и се наведе над него.
Дали чудатият парфюм бе предизвикал пристъпа? Определено беше подействал на Л‘Етоал. Замайването и дезориентацията, обхванали го след слизането в гробницата, едва сега започваха да се стопяват.
- Това място е прокълнато! - извика Абу и хвърли папируса в ковчега върху двете мумифицирани тела. - Веднага да се махаме! - Избяга от вътрешната камера и хукна по коридора.
- Гробницата е прокълната - заповтаряха младите работници с треперещи гласове и се заблъскаха кой да мине пръв през тесния проход.
Последваха ги учените.
Адютантът на Наполеон помогна на генерала -вече посвестил се, но все още слаб - и го изведе, при което Л‘Етоал остана сам в погребалната камера на древния парфюмерист и жената, положена до него.
Той се наведе над влюбените, взе папируса, който Абу бе хвърлил в ковчега, прибра го в златната кутийка и я пъхна дълбоко в торбата си.
Две
Ню Йорк, наши дни
Вторник, 10 май, 8:05 ч.
Жаки Л'Етоал беше четиринайсетгодишна, когато митологията спаси живота ù. Спомняше си добре всичко случило се през онази година. Особено нещата, които се опита да забрави. Именно тях помнеше най-ярко. Но винаги става така, нали?
Тийнейджърката, която сега я чакаше пред телевизионното студио на „Западна четирийсет и девета“ улица, едва ли бе на повече от четиринайсет години. Върлинеста и непохватна, но развълнувана и енергична като жребче, тя пристъпи напред и подаде на Жаки екземпляр от книгата й „Търсачи на митове“.
- Бихте ли ми дали автограф, госпожице Л'Етоал?
Жаки току-що бе участвала в сутрешно предаване, за да представи книгата си, но в никакъв случай не беше знаменитост. Предаването, което водеше по кабелна телевизия, също озаглавено „Търсачи на митове“ - посветено на произхода на различни легенди, - имаше по-малко от един милион зрители. Затова подобни срещи бяха неочаквана и приятна изненада за нея.
Колата, която бе поръчала, стоеше с включен двигател до тротоара, а шофьорът беше до предната врата. Нямаше проблем да закъснее малко. Там, където отиваше, я очакваха само призраци.
- Как се казваш?
- Мади.
Жаки усети лекия лимонов дъх от парфюма на момичето. Тийнейджърките и цитрусовите аромати бяха неразривно свързани. Жаки свали капачката от писалката си и започна да пише.
- Понякога е чудесно да знаеш, че героите наистина съществуват - каза тихо Мади. - И хората наистина са способни на велики дела.
Шумната и натоварена улица пред Рейдио Сити Мюзик Хол бе странно място за подобна изповед, но Жаки кимна и се усмихна съучастнически на Мади.
Отдавна познаваше това чувство.
Когато Жаки започна да изследва произхода на легендите - пътуваше по разкопки от древността по целия свят; посещаваше музеи, колекционери и библиотеки; претърсваше руините на отдавна загинали цивилизации, - си бе мислила, че откритията ù трябва да са развлекателни и образователни. Затова търсеше фактите, на които се основаваха велики легендарни истории, търсеше и откриваше човешките варианти на великаните от митовете. Описваше как храбри подвизи водят началото си от истински, дребни събития, понякога дори станали съвсем случайно. Жаки обясняваше колко рядко смъртта на митологичните герои е била епична, метафорична или бляскава, а разказвачите преувеличавали действителните събития, за да създадат поучителни и грабващи въображението метафори.
Тя вярваше, че развенчава митовете и разголва истината, на която се основават. Но накрая усети, че прави точно обратното.
Доказателствата, че всъщност митовете почиваха на факти - че древните герои, богове, съдби, сражения и музи са съществували под някаква форма, - даваше на читателите и зрителите надежда. Те пишеха на Жаки писма и благодарствени бележкu. Emo защо телевизионното ù предаване съществуваше вече втора година и тийнейджъри като Мади искаха автографа й.