Беше на четиринайсет години, когато мъртвата ù майка ù проговори за първи път. След това я навестяваше всеки ден, а после започна да се появява по-рядко. След като обаче Жаки се премести от франция в Америка, чуваше гласа ù само веднъж годишно. Тук, в гробището, на годишнината от смъртта на майка си. Майка, която на практика бе изоставила дъщеря си твърде рано и без особени колебания. Беше умряла в парфюмерийната работилница, заобиколена от най-прекрасните ухания на света. За Жаки, която намери тялото, ароматите останаха като шокиращ и ужасяващ сензорен спомен. Уханието на рози и лилии, на лавандула, мускус и пачули, на ванилия, виолетки и върбина, на сандалово дърво и градински чай и мъртвите ù очи - отворени и взрени в нищото. Винаги оживеното ù лице - застинало. Едната ù ръка - протегната в скута, сякаш в последния си миг Одри си е спомнила, че е забравила нещо важно, и е посегнала да го вземе.
Стиснала свежите ябълкови клонки, които бе донесла, Жаки прекоси гробницата и ги остави върху мраморния под до старинната урна. Имаше малко работа, защото, когато взе миналогодишните изсъхнали клонки, те се разпаднаха и изцапаха пода. Жаки коленичи и събра с ръка парчетата на купчинка. Можеше да наеме човек да се грижи за редовното почистване на гробницата, но това ù даваше възможност да върши някаква физическа, реална работа при ежегодните си посещения.
Жаки не бе единствено дете, но всяка година идваше в криптата сама. Винаги напомняше на брат си за датата с надеждата - но без твърде големи очаквания, - че Роби иде дойде. Очакванията водеха до разочарования. Майка ù я бе научила на това, като предупреждаваше дъщеричката си да не се поддава на изкушаващите обещания на живота.
„Хората, които оцеляват, се изправят лице в лице с фактите“, казваше ù тя. Труден урок - а вероятно и отровен - да наложиш на недостатъчно пораснало дете да разбере подобен съвет: съвет на жена, неспособна да следва собствените си съвети. „Произхождаш от род на мечтатели, но между реалното и въображаемото има разлика. Разбираш ли ме? Този съвет ще ти е от полза. Обещавам ти.“
Детските сънища на Жаки се различаваха от всички останали, защото бяха изпълнени с ужасни звуци и грозни видения, със заплахи, от които нямаше отърване. Сънищата на Роби бяха фантастични. Той вярваше, че един ден ще намерят книгата с ухания, която техен предшественик донесъл от Египет. Ще използват формулите и ще създават чудни еликсири. Винаги, когато брат й говореше за това, тя му се усмихваше и изричаше със снизходителния тон на по-голяма сестра:
- Мама ми каза, че това са само измислици.
- Не, татко твърдеше, че е вярно - възразяваше Роби. Сетне изтичваше до библиотеката и донасяше подвързаната с кожа историческа книга, която от толкова употреба веднага се отваряше на съответната страница. Посочваше гравюрата на Плиний Стари, римския писател и философ. - Той е видял формулите в книгата на уханията на Клеопатра. Пише го ето тук.
Жаки не желаеше да разбива мечтите на брат си, но беше важно той да разбере, че това е само една преувеличена история. Ако успееше да убеди него, вероятно щеше да убеди и себе си.
- Навярно е съществувал списък с формули, по които са се правели парфюмите на Клеопатра, но не разполагаме с него. А и Парфюмът на спомените не съществува. Всичко е само приказка, която предците ни са измислили, за да изглежда името Л'Етоал по-екзотично. Повече от двеста години родът ни се занимава с производство и продажба на парфюми. Просто парфюми, Роби. Смеси от масла и алкохол, а не мечти и фантазии. Всичките истории са измислени за наше развлечение, Роби.
Майка й подробно й бе разяснила историите. Измислените и онези, които идваха неканени. „Дори когато са страшни и те държат в хватката си, ти можеш да ги контролираш“, казваше ù Одри с поглед на човек, наясно с тези неща. Жаки я разбираше. Майка ù й подсказваше как да се справи с онова, което отличаваше тях двете от останалите.
Въпреки съветите на майка й, виденията почти бяха докарали Жаки до лудост. Колкото и страшни да бяха, докато майка й беше жива, след смъртта ù започнаха да изглеждат още по-реални. А Жаки нямаше как да убеди себе си, че не са истински.
След месеци ходене по доктори и предписани лечения и лекарства, които не само не ù помагаха, но понякога я подлудяваха още повече, най-накрая един лекар я разбра. Той я научи как да извлича страха по същия начин, по който парфюмеристите извличаха есенциите от цветята. После ù помогна да осмисли смътните халюцинации с писъци и пролята кръв. Показа ù как да открива символизма във виденията и да ги тълкува чрез митологични и духовни архетипи.