Небето притъмня и по стъклата изведнъж забарабани силен дъжд. Клекналата пред урната Жаки седна на петите си и се заслуша в капките, удрящи по покрива и прозорците. По принцип, след като свършеше нещо, нямаше търпение да се заеме със следващия си ангажимент. Да смени гледката. Да не се задържа на едно място. Само и само да избегне скуката, която водеше до нежелани размисли.
Но тук, в криптата, веднъж годишно Жаки изпитваше извратено облекчение да се остави на страха, скръбта и разочарованията. Тук, в тази бездна, сред тъжната синкава светлина, можеше просто да поседи и да се тревожи, вместо да си придава безразличен вид. Можеше да си позволи отново да има видения. Да се страхува от тях, без да се бори да ги пропъди. Само веднъж годишно. Единствено тук.
„Когато бях малка, вярвах, че тази светлина е мостът, който ми позволява да минавам между света на живите и владенията на мъртвите.“
Жаки почти усещаше как майка ù я гали по главатa, докато ù шептеше тихо, както когато някога я приспиваше. Затвори очи. фученето на бурята запълни тишината, докато Одри не заговори отново:
„Това представлява за нас, нали, миличка? Мост?“
Жаки не отговори. Не можеше. Заслуша се да чуе какво ще каже майка ù сега, но чу само дъжда и изскърцването на панти, когато масивната врата от ковано желязо и стъкло се отвори. Тя се обърна и я блъсна порив влажен студен вятър. Съзря сянка на мъж и за миг не бе сигурна дали и той не е привидение.
Три
Нандзин, Китай
Вторник, 10 май, 21:05 ч.
Младият монах сведе за миг глава, сякаш за молитва, и запали кибритена клечка. Стоеше неподвижно и спокойно с блажено изражение - миг на пълен душевен покой. Изражението му почти не се промени дори когато поднесе запалената клечка към церемониалната си роба, напоена с керосин. Обгърнаха го пламъци в същия цвят като шафранената му риза.
Дзи Пин извърна очи от уебсайта и погледна Кали Фон в очите, без да се изненадва, че вижда в тях сълзи.
- Потресаващо - прошепна тя с потреперваща долна устна.
Високата едва 1,50 м Кали можеше да мине за тийнейджърка, макар да бе на двайсет и три години. Трудно е да се повярва, че тя е авторът на огромните, сложни картини, които рисуваше понякога, с височина шест метра. Страстта, с която говореше за човешките права и артистичните свободи, също не отговаряше на дребния й ръст. Толкова прям човек едва ли бе най-добрият избор за близък приятел на Дзи, но той отдавна бе решил, че да избягва тази връзка, би било също толкова подозрително, колкото и да я приеме.
- Ставай от компютъра - каза ù Дзи. - И моля те, не плачи. Поне не на публични места.
Много студенти и преподаватели изразяваха мнението си за последните смутове в Тибет, но за него би било особено опасно да привлича внимание.
- Но това е важно и...
- Кали, трябва да се връщам - погледна я съсредоточено той. - Имам да предавам проект и бездруго ще се наложи да работя почти цяла нощ. Изтрий историята на браузъра и да вървим.
Компютрите, които се продават в Китай, са с предварително инсталиран софтуер за блокиране на уебсайтове, за да се гарантира, че никой няма да отваря страниците на Би Би Си, Туитър, Ютюб, Уикипедия и най-различни блогове. Правителството твърдеше, че го прави, за да предотврати разпространението на порнография, но бе всеизвестно, че целта е да се попречи на обществото да чете новини, свързани с демокрация, Тибет и членовете на забраненото духовно движение фалун Гонг. Разглеждането на политически подривни или порнографски страници е престъпление, както и заобикалянето на правилата за използването на интернет.
Заобикаляне, в което Кали се бе превърнала в експерт. Докато триеше историята на браузъра, Дзи затвори очи и мислено се пренесе на спокойно място, като беззвучно си повтаряше мантрата, която бе научил едва шестгодишен.
От mani padme hum.
Повтори я бавно четири пъти и за тези няколко секунди глъчката в интернет кафето изчезна. Бе no-разтърсен от кадрите, отколкото си позволи да покаже на Кали, или още по-лошо - на някой, който евентуално ги наблюдаваше.
Кали го докосна по ръката и го извади от мислите му.
- Какви трагедии трябва още да се случат, преди международните организации да се намесят?
- Те не могат да се месят, финансовите последици ше са прекалено сериозни. Другите държави ни дължат много пари. Китай държи всички като заложници - отвърна логично и спокойно Дзи.
Всъшност вътрешно кипеше. Пародията, която се разиграваше в родината му, ставаше все по-отвратителна с всеки изминал ден. Бе време да се намеси. Нямаше избор. Вече не. Не можеше да се крие повече. Независимо колко труден щеше да е избраният път. Независимо колко опасно идеше да е.