Продължиха по алеята — стъпките им бяха леки, като че ли ходеха по въздуха. Мистър Куин се обърна, погледна назад и мистър Сатъртуейт изпита шок, тъй като това не беше лицето на мистър Куин, както го беше виждал преди. Беше лицето на непознат — не, не напълно непознат. О! Сега го позна — беше лицето на Джон Денмън, както би могъл да изглежда, преди животът му да потръгне прекалено добре. Нетърпелив, с приключенски дух, с лице едновременно на момче и на влюбен…
Нейният смях долетя до него, ясен и щастлив. Той погледна след тях и видя в далечината светлините на малка вила. Взираше се след тях като насън.
Беше грубо събуден от ръка, която се стовари върху рамото му. Разтърсен, отвори очи и видя Сергей Оранов. Изглеждаше блед и разстроен.
— Къде е тя? Къде е? Тя ми обеща — и не дойде.
— Мадам току-що тръгна по алеята — сама.
В сянката на вратата зад тях стоеше камериерката на мисис Денмън. Тя чакаше с наметалото на господарката си.
— Стоях тук и я видях да минава — добави тя.
Мистър Сатъртуейт остро я попита:
— Сама? Сама ли казахте?
Очите на камериерката се разшириха от изненада.
— Да, сър. Нали вие я изпратихте?
Мистър Сатъртуейт се вкопчи в Оранов.
— Бързо — промълви той. — Много се страхувам…
Забързаха по алеята заедно. Руснакът говореше с бързи, несвързани изречения.
— Тя е прекрасно създание. О! Как само танцуваше тази вечер! И този ваш приятел. Кой е той? О! Но е прекрасен — уникален. Едно време, когато тя танцуваше в „Коломбина“ на Римски-Корсаков, така и не успя да открие идеалния Арлекин. Мордов, Каснин — никой от тях не беше достатъчно добър. Тя си имаше една малка мечта. Каза ми го веднъж. Винаги е танцувала с Арлекин от мечтите си. Каза, че сякаш самият Арлекин, идвал да танцува с нея. С тази нейна фантазия тя изиграваше прекрасно Коломбина.
Мистър Сатъртуейт кимна. В главата му имаше само една мисъл.
— Бързо — повтори той. — Трябва да стигнем навреме. О, трябва да стигнем навреме!
Минаха зад последния завой — приближиха се до дълбокия ров и до нещо, лежащо в него, което го нямаше преди — тялото на жена, легнала във великолепна поза, с широко разперени ръце и отметната назад глава. Мъртво лице и тяло, които изглеждаха прекрасно и триумфално на лунната светлина.
В ума на мистър Сатъртуейт смътно се върнаха думите на мистър Куин: „Понякога на бунищата могат да се открият прекрасни неща.“ Сега ги разбра.
Оранов мърмореше несвързано. По лицето му струяха сълзи.
— Обичах я! Винаги съм я обичал. — Той използува почти същите думи, които бяха хрумнали на мистър Сатъртуейт през деня. — Бяхме от един и същи свят, тя и аз. Имахме еднакви мисли, еднакви мечти. Щях да я обичам вечно…
— Откъде знаете?
Руснакът се вторачи в него, смутен от раздразнението в тона му.
— Откъде знаете? — повтори мистър Сатъртуейт. — Така си мислят… така казват всички влюбени… Има само един любим…
Той се обърна и почти се сблъска с мистър Куин. Мистър Сатъртуейт го хвана енергично за ръката и го дръпна настрани.
— Вие бяхте — заяви той. — Нали вие бяхте с нея преди малко?
Мистър Куин почака за минута и после каза тихо:
— Можете да се изразите и така, ако желаете.
— И камериерката не ви видя?
— Камериерката не ме видя.
— Но аз ви видях. Защо?
— Може би, като резултат от цената, която сте платил, виждате неща, които другите хора… не виждат.
Мистър Сатъртуейт го гледа неразбиращо минута-две. После внезапно се разтърси цял като лист на трепетлика.
— Какво е това място? — прошепна той. — Какво е това място?
— Казах ви вече. Това е моята алея.
— Алеята на влюбените — промълви мистър Сатъртуейт. — И хората минават по нея.
— Повечето хора — рано или късно.
— И на края й… какво откриват?
Мистър Куин се усмихна. Гласът му беше много нежен. Той посочи разрушената вила над тях.
— Къщата на мечтите си или купчина боклук… кой може да каже?
Мистър Сатъртуейт внезапно вдигна поглед към него. Изведнъж го заля диво недоволство. Почувства се измамен, изигран.
— А аз… — Гласът му потрепери. — Аз никога не съм минавал по вашата алея…
— Съжалявате ли?
Мистър Сатъртуейт се присви от страх. Мистър Куин Като че ли се беше уголемил и бе станал огромен… Мистър Сатъртуейт получи видение на нещо, едновременно омагьосващо и ужасяващо… Радост, щастие, отчаяние.