И неговата влюбена в удобството малка душа се отдръпна ужасена.
— Съжалявате ли? — повтори въпроса си мистър Куин. В гласа му имаше нещо страховито.
— Не — заекна мистър Сатъртуейт. — Ннне.
И после изведнъж се разбунтува.
Но аз виждам нещата — извика той. — Може да съм бил само зрител на живота… но виждам неща, които другите хора не виждат. Вие сам го казахте, мистър Куин…
Но мистър Куин беше изчезнал.