— Принц Оранов, мистър Сатъртуейт.
Двамата мъже се поклониха. Мистър Сатъртуейт имаше чувството, че влизането му е прекъснало някакъв разговор, който няма да бъде възобновен. Но нямаше чувство на напрежение. Руснакът говореше леко и естествено за неща, които бяха най-близо до сърцето на мистър Сатъртуейт. Беше човек с изтънчен вкус към изкуството и скоро откриха, че имат много общи приятели. Джон Денмън се присъедини към тях и темата се стесни. Оранов изрази съжаление за инцидента.
— Не беше по моя вина. Обичам да карам бързо… но съм добър шофьор. Беше съдба… случайност — сви рамене той, — господарите на всички ни.
— У вас говори руснакът, Сергей Иванович — отбеляза мисис Денмън.
— И намира отклик у вас, Анна Михайловна — отвърна той бързо.
Мистър Сатъртуейт разгледа последователно тримата; Джон Денмън, рус, отпуснат англичанин и другите двама — мургави, слаби и със странна прилика помежду си. Нещо се прокрадна в съзнанието му — какво беше? О! Този път го улови. Първото действие на „Валкюрите“. Зигмунд и Зиглинда… толкова си приличаха… и чужденецът Хундинг. В ума му започнаха да се появяват предположения. Това ли обясняваше присъствието на мистър Куин? В едно вярваше със сигурност — където и да се появеше мистър Куин, там имаше драма. Такава ли беше тя сега — старата, изтъркана трагедия на триъгълника?
Изпита неясно разочарование. Беше се надявал на нещо по-добро.
— Какво успяхте да уредите, Анна? — попита Денмън. — Предполагам, че представлението ще трябва да се отложи. Чух те да се обаждаш на Рошхаймърови.
Тя поклати глава.
— Не… няма нужда да се отлага.
— Но нали не можеш да се справиш без балет?
— Естествено, че не може да има арлекиниада без Арлекин и Коломбина — съгласи се сухо Анна Денмън. — Аз ще бъда Коломбина, Джон.
— Ти?!
„Той е изумен, дори разстроен“ — помисли си мистър Сатъртуейт.
Тя кимна спокойно.
— Няма защо да се страхуваш, Джон. Няма да те изложа. Забравяш, че някога това беше професията ми.
„Какво необикновено нещо е гласът. Нещата, които казва и нещата, които оставя неизречени, скритият смисъл! Бих искал да знам…“ — каза си мистър Сатъртуейт.
— Е, това решава едната половина от проблема — отвърна заядливо Джон Денмън. — А какво ще стане с другата? Откъде ще намериш Арлекин?
— Вече го намерих. Ето там!
Тя посочи отворената врата, където тъкмо се беше появил мистър Куин. Той отвърна на усмивката й.
— За бога, Куин! — възкликна Джон Денмън. — Разбирате ли нещо от тази игра? Никога не бих предположил.
— Мистър Куин е препоръчан от експерт — отвърна жена му. — Мистър Сатъртуейт гарантира за него.
Тя се усмихна на мистър Сатъртуейт и дребният джентълмен се чу да промърморва:
— О, да! Аз гарантирам за мистър Куин.
Денмън отмести вниманието си другаде.
— Знаете, че след това ще има бал с маски. Малко досадно, но… Ще трябва да участвате и вие, Сатъртуейт.
Мистър Сатъртуейт поклати глава решително.
— Възрастта ми ще ме извини. — Изведнъж го осени блестяща идея. Кърпа, преметната през ръката. „Ето ме и мен — стар келнер, който е видял и по-добри дни.“
Той се изсмя.
— Интересна професия — каза мистър Куин. — Човек вижда толкова неща.
— Трябва да облека някакъв глупав костюм на Пиеро — въздъхва тъжно Денмън. — Поне е хладно… и това е нещо. А вие? — обърна се към Оранов той.
— Имам костюм на Арлекин — отвърна руснакът. Очите му за момент се отклониха към лицето на домакинята.
Мистър Сатъртуейт се зачуди дали е сгрешил, като си представи, че в стаята за миг надвисна напрежение.
— Тогава бихме могли да бъдем трима — засмя се Денмън. — Имам един стар костюм на Арлекин, който ми уши жена ми за някакъв бал, когато бяхме младоженци. — Той направи пауза, гледайки надолу към широката предница на ризата си. — Не мисля, че сега ще се побера в него.
— Не — съгласи се жена му. — Не би могъл да се побереш в него сега.
Гласът й отново каза нещо повече от самите думи.
Тя погледна часовника.
— Ако Моли не се върне скоро, няма да я чакаме.
Но в този момент съобщиха за пристигането на момичето. То вече носеше зелено-бялата си рокля на Пиерета и изглеждаше очарователна в нея, както забеляза мистър Сатъртуейт.
Тя преливаше от вълнение и ентусиазъм пред приближаващото се представление.