— Баща ви е бил ревностен юдаист. Силно религиозен, с мисъл за наследството, което ще остави след себе си.
— Откъде знаете?
— Разговарях с хора, които са го познавали. Бил следовник на Тора, верен на своята синагога и поддръжник на Израел, въпреки че така и не посетил Светите земи. За разлика от него вие сте много добре запознат с района.
Да, това беше вярно. Именно там бе прекарал последните три години от кариерата си. Беше написал стотици материали. Една от последните му кореспонденции съдържаше неоспорими факти за тежко престъпление, извършено от бивш президент на Израел. Материалът обиколи света, вследствие на което висшият държавник беше осъден за изнасилване и вкаран в затвора. Том все още помнеше как експертите започнаха да се съмняват и в достоверността на този материал — разбира се, след като се бяха случили всички лоши неща, съсипали кариерата му.
Тези хора си изкарваха хляба от чуждите грешки. Винаги имаха мнение, при това отрицателно. Провалът му беше пир за тях. Заклеймиха го като журналист, който сам определя коя новина е достатъчно добра.
По-добре да си изфабрикуваш такава.
Де да беше толкова просто.
— Защо проявявате такъв интерес към семейството ми?
Саймън насочи пръст в гърдите му. Безупречен маникюр, добре поддържани нокти.
— Отново се превръщате в журналист, а? Надявате се да измъкнете нещо? Няма да стане. Достатъчно е да осъзнаете, че дъщеря ви се намира в смъртна опасност, господин Сейган.
— А ако изобщо не ми пука от това? — попита Том, решил, че малко перчене няма да е излишно.
— Пука ви и още как. И двамата го знаем. В противен случай щяхте да натиснете спусъка още докато пистолетът беше в ръцете ви. Така е с децата ни. Няма значение колко сме разочаровани от тях или пък те от нас. Просто трябва да ни пука. Да вземем за пример баща ви. Двайсет години не си говорите, но той все пак ви завещава къщата. Това буквално ме разтърси.
Мъжът, наречен Саймън, пристъпи към менората на масичката в дъното и погали матирания метал.
— Баща ви е бил евреин, майка ви — също. И двамата са били горди от този факт. Но не и вие, господин Сейган. Вие нямате отношение към произхода си.
— Не е толкова просто — поклати глава Том, засегнат от снизходителния тон. — Става въпрос за неща, които са се превърнали в бреме.
— Не, става въпрос за гордост. Ние сме преживели много страдания като народ. Това означава нещо, поне за мен.
Правилно ли беше чул?
Посетителят се обърна към него.
— Да, господин Сейган. Аз съм тук, защото съм евреин.
7
Бене стоеше върху останките от еврейско гробище. Никой не можеше да каже колко старо е то. Преброи петнайсет надгробни камъка — някои вече раздробени от природните стихии, други все още цели, полускрити в земята. През зеления саван проникваха игриви слънчеви лъчи. Единият от хората му остана с него, другият тръгна да търси кучетата. Секунда по-късно изскочи от гъсталака.
— Биг Нани и компания си свършиха работата — извика той. — Бяха го притиснали до някаква скала и той стоеше, без да помръдва.
— Гръмна ли го? — подвикна в отговор Бене.
Мъжът кимна. Това потвърди предназначението на изстрела, който беше чул преди няколко минути. Този път плячката не беше оказала съпротива.
— Добра работа — каза Бене. — Очистихме острова от поредния вонящ паразит.
Винаги беше чел с отвращение вестникарските материали за наркобароните, които се правят на робинхудовци и уж крадат от богатите, за да раздават на бедните. На практика това изобщо не беше така. Те рекетираха и притискаха собствениците на земи, принуждаваха ги да отглеждат марихуана и да внасят кокаин. Бойците им бяха пълни отрепки, които се задоволяваха с малко и изпълняваха заповеди, без дори да се замислят. Разполагаха с неограничена власт в гетата на Западен Кингстън и Спениш Таун, но тук, в Сините планини, не бяха нищо.
— Ще им дадем ли да разберат, че тоя вече го няма? — попита единият от придружителите му.
— Естествено. Ще им изпратим послание.
Първият му помощник разбра какво иска да каже и махна към колегата си.
— Отрежи му главата.
— Точно така — засмя се Бене. — Отрязана глава. Най-доброто послание. Няма как да пропуснем подобна възможност.
Въпросът беше приключен. Мъртвите наркобарони не представляваха никакъв интерес. Бене насочи вниманието си изцяло към онова, което случайно бяха открили. Вече знаеше някои неща.
Отначало в Новия свят били допускани само християни, но след като испанските католици се оказали неспособни да колонизират новите земи, короната се принудила да потърси помощта на друга етническа група да свърши работата.