Той знаеше какво е това. Астролаб. Древен навигационен уред. В сандъчето нямаше нищо друго. Нито писмо, нито обяснения. Нищо, което да му подскаже какво трябва да прави от тук нататък.
— Добре, Саки — прошепна той.
Пусна уреда обратно в сандъчето и насочи вниманието си към бележката на Абирам и картата на Ямайка, които лежаха на масата.
Те заедно с ключа бяха все парченца от мозайката.
Разгъна картата и я притисна към плота, внимавайки да не скъса изсъхналата хартия. Отново разгледа добавените с мастило цифри, разпръснати по цялата територия на острова. После ги преброи. Бяха повече от сто, изписани с избеляло от времето мастило.
След кратък размисъл извади астролаба и направи опит да си спомни всичко, което знаеше за този уред. Беше сигурен единствено в предназначението му, но нямаше представа как се използва. Върху рамката над най-горния диск имаше стрелка, която стигаше до символите на противоположната страна. Надписите бяха на иврит и на испански — два езика, от които имаше съвсем смътно понятие.
Обърна го. Долната част представляваше нещо като решетка от прави линии върху диска, пет на брой, надписани на иврит. Едната от тях му беше ясна, защото съдържаше цифри.
Когато беше още момче, Абирам непрекъснато го натискаше да учи този език. За разлика от повечето езици по света при иврита и цифрите се изписват с букви. С лека изненада установи, че все още помнеше някои от тях. Разпозна 10, 8, 62 и 73, а също така и повечето от останалите. Рамката съдържаше и още една стрелка, но вървяща в обратна посока. Той докосна дисковете, които леко се завъртяха около централната ос. Погледът му се прехвърли на писмото на Абирам, търсейки най-съществените разяснения, които му беше дал Саки.
3, 74, 5, 86, 19.
Разгледа астролаба и откри тройката, смаян от собствените си способности. Завъртя стрелката така, че да сочи към съответното буквено съчетание. Точно срещу нея се появи символът на 74.
Това не беше случайно.
Вторият символ в посланието на Саки беше 5. Вече по-уверено завъртя стрелката към него. Отсреща стрелката спря на 86. Остана само едно число. Първите две очевидно се появиха като потвърждение, тоест: на прав път си, продължавай. Завъртя решетката, търсейки 19. След известно колебание спря стрелката на символа, който според него беше правилният. Насреща се появи числото 56.
Очите му бързо пробягаха по картата. Петдесет и шест се оказа източно от центъра на острова и южно от град Ричмънд, на река Флинт. На няколко милиметра от изписаната с мастило цифра имаше ситно набран текст, който уточняваше, че районът се нарича Фолкън Ридж. Разгъна цялата карта и започна да я преглежда. Числото 56 не се срещаше никъде другаде.
На лицето му изплува усмивка. Гениално! Без разчертаните графи на астролоба не съществуваше абсолютно никакъв начин за разгадаване значението на стотината различни числа, пръснати по картата.
Започна да събира пръснатите по масата вещи — картата, писмото, ключа и астролаба. Черната кожена торбичка се оказа достатъчно голяма, за да ги побере. Излезе от сградата и тръгна обратно към Старата-нова синагога. Колебаеше се дали да потърси Але. Възможно ли беше това? И имаше ли смисъл? Тя беше взела своето решение. Той бе направил за нея всичко, което беше в състояние да направи, но тя принадлежеше на Саймън. Оставаше му да се надява, че ще бъде добре. Би могъл да отиде в полицията, но какво щеше да им каже? Вероятно щяха да го вземат за смахнат, а и Берлингер едва ли щеше да подкрепи подобно начинание.
Аз изпълних дълга си. Оттук нататък думата имаш ти.
Нямаше друг избор, освен да си тръгне.
Огледа се за последен път. Притиснатите една до друга сгради вече не му изглеждаха толкова приятелски, колкото в началото. Сториха му се студени и равнодушни. Престоят му в Прага беше кратък, но съдържателен.
И тук витаеха духове, както в дома на родителите му. Какво ли ме чака в Ямайка, запита се той. Там, на Фолкън Ридж?
Имаше само един начин да разбере. В душата му нахлу разочарование.
— Пази се, Але! — прошепна той.
След това си тръгна.
67
Закария се запъти обратно към ресторанта, където го чакаше Але. Преди да напусне къщата на Берлингер, той не забрави да заключи и двете врати — нещо, което щеше да му осигури достатъчно време за оттегляне, преди някой да открие тялото на равина. Уби възрастния човек, защото нямаше друг избор. Той знаеше твърде много и със сигурност можеше да направи връзката между него и посланичката.