Молитви ли? Никога не са били достатъчни и никога няма да бъдат. Истинската сигурност може да бъде гарантирана само със сила или със заплахата за нейната употреба. Евреите никога не са притежавали достатъчно сила. Само веднъж в своята хилядолетна история те се вдигат на бунт срещу римляните и успяват да ги прогонят от Йерусалим и Втория храм. Но тази победа е краткотрайна. Империята се завръща и им нанася съкрушителен удар. Държавата Израел постига далеч по-големи успехи в днешно време. Тя успява да отблъсне агресорите цели два пъти, но скоро след това волята й за борба отслабва. Предпазливостта на равините взема връх над решенията на генералите. По тази причина беше крайно време да се освободят от личности като равин Берлингер.
Влезе в ресторанта и веднага забеляза Але. Наближаваше обед и помещението започваше да се пълни. В ноздрите го удари изкушаващият аромат на кнедли и печена патица, но сега не беше време за ядене.
— Научи ли нещо? — пожела да узнае тя.
А той отново се запита дали тази жена вярва, че той ще сподели разкритията си с нея. Овладя обземащото го раздразнение и поклати глава.
— Равинът се оказа едно много упорито старче. Разказа ми за баща ти, но само това, което вече ни е известно.
Телефонът му започна да вибрира и той го измъкна от джоба си. Беше Роча.
— Сейган се раздвижи — докладва той. — Вероятно е тръгнал към колата си.
Закария стана от масата и направи знак на Але да го последва.
— Тръгваме към теб.
— Не минавайте през стария площад, защото може да се сблъскате с него.
Линията прекъсна.
— Баща ти си тръгва — кратко поясни той. — Значи и ние трябва да го направим.
Признанието му пред Берлингер беше истина. Тази млада жена вече не означаваше нищо за него, но това не означаваше, че ще я ликвидира веднага. Беше решил да я задържи край себе си до последния момент, но сега, когато Том Сейган беше тръгнал нанякъде, този момент все още не беше настъпил.
Усмихна й се и я поведе към изхода.
Але не разбираше какво става. Баща й очевидно се готвеше да напусне Прага. Вероятно осъзнал, че няма какво повече да направи за нея, беше решил да продължи сам. Нямаше как да я открие и това я радваше. Предпочиташе компанията на Закария, защото с него се чувстваше вътре в играта. Както някога с дядо си и баба си.
Вървяха към мястото, където двамата с баща й бяха оставили колата. Улиците бяха пълни с народ.
— Проследихме ви от Виена до тук и паркирахме наблизо — подхвърли в движение Закария. — На забранено, разбира се. Дано колата още да е там.
Направи й знак да поеме наляво.
— Не бива да пресичаме градския площад. От тук ще стигнем точно където трябва.
Продължиха напред.
Але се чувстваше неспокойна от заминаването на баща си. Сякаш й беше зашлевил плесница, с която за пореден път я отхвърля.
— Баща ми знае ли, че съм с теб? — попита на глас тя.
— Да — кимна Закария. — Равинът каза, че ни е видял заедно на улицата.
Това донякъде обясняваше нещата.
— А къде отива?
— Тепърва ще разберем. Предполагам, че ще тръгне към някое летище, и се надявам, че това ще е летището на Прага.
Том пое на запад, към летище „Рузине“, което отстоеше на десетина километра от центъра на града. Там остави взетия под наем автомобил и се насочи към билетното гише на „Бритиш Еъруейс“. Оказа се, че все още има места в машината до Лондон, която излиташе след два часа. А от там два часа и половина по-късно имаше полет до Кингстън. Цената на билета беше невъзможно раздута, но това изобщо не му направи впечатление. Плати с кредитната си карта и получи дневен пропуск за чакалнята на авиокомпанията.
Преди да се насочи натам, реши да си купи някои тоалетни принадлежности. Би трябвало да звънне на Ина и да разбере дали е открила нещо, но това вече не беше важно. Всичко, което му трябваше, лежеше в черната кожена торбичка.
Външният му вид беше плачевен. Нуждаеше се от душ и бръснене — точно както едно време, когато бродеше по света на лов за журналистически материали. Слава богу, че репортерите не държаха на външния си вид. За тях главното беше онова, което пишат, и къде ще бъде публикувано то — на първа страница под заглавието или на вътрешните страници. Това ги интересуваше, това ги правеше богати.
Тези дни бяха останали в миналото. Нима имаше шанс да се завърнат? Спомни си за жената в лимузината. Открийте съкровището и после ще говорим. Дали това можеше да се превърне в действителност?