— Откъде се познаваш със Саймън? — повтори въпроса си Том.
— Срещнахме се преди година. Той търсеше помощ, за да открие някаква изоставена мина, и аз му я предложих.
— А Брайън Джеймисън? Познаваше и него, нали?
— Явно ти си го познавал.
— Американски агент, на работа в Министерството на правосъдието — кимна Том. — Дъщеря ми твърди, че е работел за теб.
— Това е лъжа.
— Той е мъртъв.
— Чух — кимна Бене.
— Бих казал, че Джеймисън е разчитал на теб. А като гледам антуража ти, явно се оправяш добре с тукашната правоохранителна система. Какво искаше Джеймисън? Може би Саймън?
— Че какво друго? Той ме помоли за помощ и аз се съгласих.
— Ти ли го ликвидира във Виена?
— Не — поклати глава Роу. — Работа на Саймън.
— Предполагам, че Джеймисън не ти е казал на какво се дължи интересът на американците към Саймън…
— Той не беше от най-разговорливите. Предпочиташе да издава заповеди.
— Като теб, а?
Роу се разсмя.
— Май наистина си бил добър репортер.
— И все още съм.
Том изрече тези думи с искрено убеждение.
— Саймън каза, че разполага с информация, която ти нямаш. Затова ме помоли да те задържа, докато пристигне.
— Но ти не му вярваш, така ли?
— Не е от хората, които казват истината.
— Той не знае нищо.
— Значи съм постъпил правилно, рискувайки с теб.
Том не беше сигурен дали не е обратното.
— На какво разстояние се намира Фолкън Ридж? — попита той.
— Петдесет километра по права линия. За съжаление тукашните пътища далеч не са прави. Ще ни трябват около два часа, за да стигнем до там. Какво по-точно търсиш?
— Пещера.
— В Ямайка те са хиляди.
— А край Фолкън Ридж?
— Сега ще разберем — отвърна Роу и посегна към телефона си.
Том гледаше как набира някакъв номер и изчаква насреща да вдигнат. После обясни за какво става въпрос на човек, когото нарече Трей. Минута по-късно разговорът приключи.
— Говоренето по телефона по време на шофиране е опасно — отбеляза Том.
— Знам, но много неща в живота са опасни. Например да се качиш в пикапа на непознат.
— Не ми напомняй, моля те.
— Харесвам те, защото си умник — ухили се Роу. — Чух как си насадил Саймън във Флорида.
— На кого звънна преди малко? — попита Том, връщайки се на темата, която го интересуваше.
— На един приятел, който е наясно с пещерите. Скоро ще ни се обади и ще разберем какво е положението около Фолкън Ридж.
— Защо проявяваш такъв интерес към еврейските съкровища?
— Проявявам го едва от няколко часа. Нали разбираш, че и Саймън ще се появи в Ямайка?
— Вече да — кимна Том. — Вероятно и дъщеря ми ще е с него.
— Дъщеря ти? — учудено го погледна Роу. — Ама тя още ли е със Саймън? Това вече е новина!
— Би могло да се каже — въздъхна той. — Но ще разберем повече едва след пристигането им.
— Няма проблем. Наредил съм да го посрещнат.
Закария прибра паспорта в джоба си и напусна сградата в компанията на Але. Хангарът за частни самолети се намираше доста встрани от главния терминал. Роча вече беше изчезнал. Влажният въздух ги обви като топло одеяло.
— Как ще се оправим тук? — попита Але.
— Мисля, че няма да имаме проблеми — отвърна той и махна с ръка към двама чернокожи мъже, които маршируваха към тях с издути гърди и напомпани мускули. Приличаха на бездомни песове, изгарящи от нетърпение да встъпят в поредната битка.
В близост до хангара се виждаше малък и зле осветен паркинг с няколко автомобила. Беше ограден от високи палми, чиито клони леко шумоляха на вятъра. Двамата непознати бяха облечени с джинси и тениски в защитен цвят, потъмнели от влагата. Спряха на няколко крачки от тях.
— Господин Роу ни изпрати да ви вземем — гостоприемно се усмихна единият.
— Много мило.
Последваха ги на паркинга и спряха пред един светъл седан.
— Нали няма да създавате проблеми? — попита вторият от посрещачите.
— А защо да ги създавам? — сви рамене Закария.
Але изглеждаше сериозно притеснена, но той й хвърли продължителен поглед и леко поклати глава. Откъм дърветата се появи сянка. Разнесе се остро пропукване и мъжът вдясно от Закария рухна на асфалта. Другият реагира, като бръкна в джоба си, но сянката светкавично се стрелна напред.
— Дръжте ръцете си така, че да ги виждаме, сър — любезно подхвърли Закария.
Роча опря дулото на пистолета си в главата му.
— Имаш ли телефон?
— Разбира се, човече.
— Знаеш ли как да влезеш във връзка с Бене?