Човекът кимна.
— Предполагам, че чака да му се обадиш в момента, в който ни натовариш в колата, нали?
Ново кимване.
— А след това ще ти каже къде да ни закараш?
Още едно потвърждение с леко кимване.
— Извади бавно телефона и го набери. Кажи му, че си ни посрещнал. Не използвай патоа, а нормален английски. Искам ясно да разбера какво му казваш и какво ти отвръща той. При най-малката грешка си мъртъв.
Доловил колебанието на жертвата си, Роча притисна дулото в слепоочието му.
Телефонът се появи, номерът беше избран. Закария направи крачка напред и извъртя апарата така, че да може да слуша. Гърдите на чернокожия мъж изведнъж хлътнаха. По блестящите му от пот ръце нямаше нито едно косъмче. Бене Роу вдигна на третото позвъняване.
— Прибрахме ги — докладва мъжът.
— Всичко наред ли е?
— Никакви проблеми.
— Докарайте ги до Фолкън Ридж. Ще го откриете на картата. Нагоре по А-три, а след това на запад към Махоу Хил. Искам ви тук максимално бързо.
— Тръгваме — отвърна мъжът.
Линията прекъсна.
— Справи се добре — похвали го Закария.
Направи знак на Але да се качва в колата и заобиколи от другата страна. Роча се възползва от момента и ръката му с пистолета се уви около шията на мъжа. Разнесе се остро пропукване, главата клюмна. Закария влезе в колата, а Роча повлече тялото към близката палма.
— Какво става навън? — попита Але.
Роча се върна за другия труп.
— Току-що попречихме на господин Роу да ни причини зло.
— Убихте ли ги?
— Не, разбира се. Само ги неутрализирахме, за да можем да се измъкнем. Тези хора са гангстери, Але. Със сигурност щяха да ни нападнат.
Роча се върна с ключовете на колата, пистолетите и мобилните телефони, които подаде на шефа си.
— Дойде време да проверим дали късметът все още е с нас — промърмори Закария.
Роча седна зад кормилото и запали мотора. Въпросите и страховете на жената на задната седалка вече нямаха значение. Ако всичко вървеше по план, на разсъмване тя щеше да бъде мъртва.
Бене изключи джиесема си и извърна глава към Томас Сейган на съседната седалка.
— Саймън е тук — обяви той. — Моите хора са го пипнали.
— А ти им заповяда да го закарат до Фолкън Ридж.
— Искам го там. Крайно време е да се разправя с него. Аз също имам своите приоритети.
— А ако се окаже, че е на крачка пред теб?
— Това постоянно се случва — засмя се Бене. — Но аз съм много добър в наваксването. Не се безпокой. Ще пристигнем там поне час преди Саймън и ще имаме достатъчно време да се подготвим.
Телефонът му отново иззвъня. Холибъртън.
— Там има една пещера. Голяма. Наричат я Дупката на Дарби. Запечатана от Географското дружество, което я смята за много опасна. Три жертви за последните петдесет години. Сайтът на дружеството предупреждава никой да не влиза там.
— Което ми е достатъчно.
— Нима си решил да влезеш, Бене?
— В този случай ти оставаш вън, ясно?
Надяваше се, че приятелят му ще го разбере.
— Знаеш ли какво правиш? — попита Трей.
— Не съвсем. Но при всички случаи ще вляза.
Линията прекъсна.
— Какъв интерес имаш ти от всичко това? — попита Сейган.
— И аз се питам. За мен е въпрос на гордост. А за теб?
— По всичко личи, че трябва да свърша работата, за която съм определен — сви рамене Том.
— Но във Флорида беше готов да се самоубиеш. Какво се промени?
Забеляза изненадата на Сейган и побърза да обясни:
— Имах шпионин в лагера на Саймън. Той ме държеше в течение на всичко, при това доста по-добре от Джеймисън. Саймън се нуждае от теб и тръгва да те търси. Дъщеря ти те лъже. Това е положението, човече. Знам цялата история, разбира се, до определен момент. А сега си тук. Очевидно става въпрос за нещо по-важно. Много по-важно от поетото задължение да свършиш определена работа. Защото е лично.
— Баща ти жив ли е?
Странен въпрос.
— Починал е, много отдавна.
— Моят дълго време беше мъртъв за мен, а после наистина почина. Аз го разочаровах.
Нещата започнаха да се изясняват.
— Но не и този път, а? — подхвърли Бене.
— Нещо такова.
— Аз съм запознат с част от историята за скритите тук еврейски съкровища. Знам неща, които ти вероятно не си и чувал.
След това разказа на Сейган за пещерата, за гроба на Колумб и за четирите реликви, които били там, но вече ги нямало.
— Тази пещера не е на Фолкън Ридж, а на километър-два от там — уточни той.
— Има ли река?
— Да — кимна Бене. — Минава и покрай двете места.