В следващия миг фенерчето й светна.
Том чу някакъв вик, а след това видя и яркия лъч, който се появи над главите им. Рязко се завъртя и успя да зърне осветената фигура на мъж, която се прицелваше с пистолет в тях. Роу също го видя и светкавично се преметна през ръба на каменната тераса.
Екна изстрел.
Але насочи фенерчето си към Роча с надеждата да го заслепи. И успя. Изненадан, той вдигна ръка да се предпази от ярката светлина, а с другата стреля.
— Какво правиш? — пронизително изпищя тя.
Закария я удари по лицето. Тя политна и се просна във водата, но бързо успя да се изправи.
— Тъпа хлапачка! — просъска той.
Правилно ли беше чула? Никога досега не й беше говорил по този начин, никога не я беше удрял. В следващия миг Закария изтръгна включеното фенерче от ръката й.
— Никога не съм искала смъртта на баща си — успя да изфъфли тя.
— А защо мислиш, че сме тук? Баща ти и Роу поставят под заплаха всичко, което правим. Милиони евреи са били изклани през вековете. Имаш ли представа колко са загинали при защитата на Първия и Втория храм? Какво са двама мъртъвци повече? Нищо! А баща ти продължава да ни пречи!
На светлината на фенерчето се виждаше лицето му, разкривено от гняв.
— Ти си ненормален — прошепна Але.
В следващия миг той се нахвърли отгоре й.
— След като желаеш да защитиш баща си, по-добре иди при него!
Тя направи опит да се потопи под водата, но той я сграбчи за косата и рязко я дръпна към себе си. Краката й се отделиха от дъното, бързото течение я понесе. Тежък ритник ускори движението й към ръба на скалата.
Але изпищя. После тялото й прехвърли ръба.
Том успя да избегне изстрела благодарение на фенерчето, което за миг беше заслепило мъжа с пистолета. Куршумът звънна в каменната стена над главата му. В следващата секунда той изгаси фенерчето си и се остави на течението, което го понесе надясно към стената. Извърна глава към горната тераса, но там цареше пълен мрак. Стрелецът беше изчезнал.
Долови някакви викове, но думите потъваха в грохота на падащата вода. Горе настъпи някакво движение, последвано от отчаян писък, който опъна нервите му. Женски глас. Нима беше възможно? От ръба на скалата полетя тъмно тяло и тежко падна в стигащата до кръста му вода. После се надигна, пое шумно въздух и направи опит да се задържи на крака.
— Тате!
Сърцето му подскочи.
Але. Втурна се към нея и я прегърна. На ръба на скалата над тях се появиха две тъмни фигури. Едната държеше в ръка фенерче.
— Всичко свърши! — извика Саймън.
Другият мъж вдигна оръжието си. Том захвърли фенерчето си, обхвана Але през кръста и се остави на течението. Саймън махаше трескаво с фенерчето в опит да ги открие. Но водата беше по-бърза. Миг по-късно телата им се прехвърлиха през ръба на скалата и изчезнаха в мрака.
Закария гледаше смаяно надолу.
— Водата ги отнесе, и двамата!
След малко се овладя и умът му отново се включи на високи обороти. Беше ясно, че Том Сейган знае нещо, което е неизвестно за него. Водата клокочеше между разтворените му крака. Насочи фенерчето към насрещната стена. Видя изсечените в камъка стъпала. Роча също ги видя и пристъпи по-близо, включвайки и своето фенерче.
— Е, добре, скоро ще разберем какво знаеш! — просъска Закария.
74
Бене не се поколеба да скочи на следващата тераса, може би защото знаеше, че разстоянието до нея беше по-малко от три метра. Падането му беше допълнително омекотено от водата, дълбока около метър. Съвсем ясно чу изстрел, който отекна като експлозия в затвореното пространство на пещерата. Дали това означаваше, че Закария Саймън вече е тук? Или изстрелът беше дело на онзи, който беше разрушил бента?
Първият абенг беше отправил запитване, отговорът бе дошъл с втория протяжен вой. Но защо мароните дебнеха край тази пещера? И защо я наводниха?
Направи му впечатление, че тук нивото на водата беше значително по-високо от предишното. Отговорът на въпроса му дойде малко след като започна да си пробива път напред. Подът на галерията се извиваше леко нагоре, а това означаваше, че водата първо трябва да напълни образувалата се вдлъбнатина, а след това да продължи пътя си към недрата на пещерата.
Слава богу, че беше така. Колкото по-дълбоко, толкова по-добре.
Включи фенерчето, което не беше изпуснал по време на падането си. Тук каменната тераса беше широка десетина метра. Пристъпи към ръба и надникна надолу. Следващият праг, само на два метра по-долу, беше значително по-тесен. Водата бързо се стичаше по него и изчезваше надолу в мрака.