— Защо го правиш? — попита Бене. — Не е ли прекалено? Предпазни мерки срещу някакви чужденци?
— Вече споменах, че ти не ни разбираш, Бене. Мароните винаги са били чужденци, докарани тук оковани с вериги. Ние избягахме в планините, за да бъдем свободни. Евреите са като нас. И тях никъде не са ги приемали. Мнозина от нас още помнят какво са направили за мароните в промеждутъка между двете войни. Това е нашият начин да им се отблагодарим.
Закария чу достатъчно.
— Ще отидеш ти! — обърна се той и заби пръст в гърдите на Роча. — Аз ще ти показвам пътя.
Веднага долови разбирането в очите на сътрудника си.
— Не се безпокой. Знам какво правя.
— В такъв случай защо не отидеш ти? — подхвърли Сейган.
— И да те оставя тук? Няма да стане.
Саймън се надяваше, че след като преодолее препятствието, Франк Кларк ще бъде убеден, че именно той е левитът, който има права върху скритото съкровище. И тогава може би ще реши да се разправи с Роу, Але и Сейган, свършвайки мръсната работа вместо него.
— Всичко ще бъде наред — обърна се той към Роча. — Знам пътя.
Роча кимна в знак на съгласие и пристъпи към ръба на скалата. Спокойната вода отразяваше кървавочервените пламъци на факлите. Под повърхността й ясно се виждаха половин дузина немаркирани камъни, разпръснати на около метър един от друг. Роча протегна крак и стъпи на най-близкия от тях. Водата едва покри глезена му. Той кимна, за да потвърди стабилността, и продължи напред, стъпвайки върху останалите немаркирани камъни. После изведнъж спря.
— Пред мен виждам пет маркирани камъка — извика той. — Числата върху тях са девет, трийсет и пет, седемдесет и две, три и двайсет и четири.
Закария с мъка прикри тържествуващата си усмивка. Отново се беше оказал прав.
— Този с тройката е сигурен — извика в отговор той.
Роча предпазливо протегна крак, стъпи върху обозначения камък и кимна. Системата започваше да се изяснява.
Няколко немаркирани камъка, след това серия от маркирани. Номер 74 се оказа стабилен, както беше очаквал. 5 и 86 след него също предложиха сигурна опора. В момента Роча се намираше на двайсетина метра от отсрещния бряг и започна да изброява числата от новата поредица пред себе си. Закария го увери, че 19 е безопасен и отново се оказа прав. Роча все още беше далеч от брега. До там оставаха около десетина метра.
— Виждам една последна поредица от маркирани камъни — извика той. — Двайсет на брой, плюс множество немаркирани. Няма начин да стигна до тях.
Последна поредица? Но посланието съдържаше само пет числа.
— Можеш ли да стигнеш до брега? — извика той.
— Не — поклати глава Роча. — Много е далеч.
Закария се обърна към Том Сейган, който го изгледа хладно. След разкритията на Кларк той беше запазил мълчание, позволявайки единствено на Але да му се противопостави. Мръсник! Очевидно разполагаше с още детайли, които не беше споделил с дъщеря си. А сега мълчеше и чакаше да провери дали е бил прав.
Роча не знаеше, че следващият избор ще бъде произволен. Това можеше да знае само Сейган, но бившият репортер положително не се интересуваше дали Роча ще умре. Напротив, много по-вероятно беше да желае смъртта му.
— Кажи ми кои числа виждаш! — извика през езерото Закария.
Роча започна да оглежда маркираните камъни, мърморейки под носа си.
— Трийсет и четири! — добави на висок глас Закария.
Роча не се поколеба. Досега шефът му не беше допуснал грешка. Стъпи върху камъка с единия си крак, а след това и с другия. И започна да потъва.
Обзе го паника. Размаха ръце, опитвайки да запази равновесие. После опита да скочи на следващия камък, но тинята около глезените му го държеше здраво.
Докато другите осъзнаваха какво се случва пред очите им, Закария пристъпи към Франк Кларк и заби лакът в слънчевия му сплит. По-възрастният мъж се преви на две, въздухът напусна дробовете му със силно свистене. Роу понечи да се приближи, но Закария изтръгна пистолета от десницата на Кларк и го насочи в гърдите на врага си.
— Назад, Бене! — изръмжа той. — В противен случай ще те гръмна!
Махна с пистолета към Сейган и Але да се приближат до Роу, а след това им направи знак да отстъпят назад. Обърна се към Кларк и кимна към останалите. Искаше да бъдат заедно, за да може да ги наблюдава.
— Помощ, господин Саймън! — изкрещя Роча. — Пратете някой да ме измъкне!
Беше изключено. Поне за момента. Ситуацията беше овладяна и Закария нямаше никакви намерения да я променя. Освен това знаеше по-сигурен начин да се прехвърли оттатък. Роча потъваше бързо. Нищо не можеше да го спре. Тинята вече стигаше до гърдите му. Кларк бавно се изправи.