— Господин Саймън! — изкрещя Роча. — Помогнете ми!
— Ще го оставиш да умре, а? — подхвърли Сейган.
— Точно това мисля да направя.
— Ти наистина си чудовище! — изсъска Але.
— Аз съм боец и имам мисия. Едва ли ще ме разбереш.
— Помощ! — проплака Роча. — Няма ли кой да ми помогне?
— Стой, без да мърдаш! — извика в отговор Сейган.
Но това беше по-лесно да се каже, отколкото да бъде изпълнено. Вече беше твърде късно. Роча изчезна. Върху огледалната повърхност на езерото се появиха концентрични кръгове, които бързо се стопиха. След броени секунди нищо не показваше, че под водата е изчезнал човек. Езерото замръзна в някаква фантастична нереалност.
— Ясно е, че ти не си левитът — обади се Кларк.
Закария насочи пистолета в гърдите на Сейган.
— Ти знаеш шестото число! — изръмжа той.
Не получи отговор.
— Но никога няма да ми го кажеш, нали? Затова следващия опит ще направи дъщеря ти!
— Как ли пък не! — тръсна глава Але.
Той зареди пистолета, прицели се и натисна спусъка.
76
Том изохка от ужас. Но Саймън бе стрелял в краката на Але и куршумът рикошира в скалата с остро свистене. Тя уплашено отскочи назад.
— Следващия път няма да пропусна! — изсъска Саймън.
В това няма съмнение, помисли си Том. Беше ясно, че този тип не се интересуваше от тях, а само от онова, което лежеше от другата страна на езерото. И беше готов на всичко, за да го докопа.
— Във водата! — заповяда Саймън и отново насочи пистолета си към Але.
Тя поклати глава.
— Аз ще го направя — каза Том. — Ти си прав, че познавам пътя.
— Точно по тази причина ще отиде тя! — злобно се ухили Саймън. — Не съм забравил първата ни среща и съм убеден, че озовеш ли се там, със сигурност ще довършиш онова, което беше започнал в дома на баща си. Е, няма да стане. Тя ще отиде, за да съм сигурен, че ще направиш каквото трябва!
— Не, чуй ме! Аз наистина ще…
— Ако не тръгне веднага, ще я застрелям! — изкрещя извън себе си Саймън. — А след това ще изпратя Бене!
Том нямаше друг избор. Той погледна дъщеря си в очите и прошепна:
— Направи го.
Въпросителният й поглед беше доказателство, че тя се съмнява в правилността на решението му.
— Ще трябва да ми се довериш — добави той.
В очите й нямаше нито гняв, нито омраза. Само страх. Сърцето му се сви. Той пристъпи към нея.
— Първият камък е номер три.
Тя не помръдна.
— Заедно можем да го направим — умолително прошепна той.
Але най-после се отърси от сковаващия я ужаси прие предизвикателството. Тя бавно кимна и се стегна. Беше осъзнала, че няма смисъл да спори. Той гледаше как навлиза във водата, дълбока едва трийсетина сантиметра. Предпазливо опипваше с крак немаркираните камъни. Не след дълго достигна групата, отбелязана с цифри.
Стъпи върху номер 3, който издържа тежестта й, точно като тази на Роча.
Саймън отстъпи назад с пистолет в ръка, готов да застреля всеки, който се приближи към него. Том улови погледа на Роу и разчете посланието в блестящите му черни очи. Не може да убие и тримата едновременно. Все някой от нас ще го докопа. Поклати глава. Още е рано. Нито Роу, нито Кларк подозираха какво знае. Посланието на дядо му беше много специфично. Бе настъпил моментът да разбере дали го е разчел правилно. С помощта на астролаба беше открил, че петте числа водят към шестото, което не означаваше непременно, че числото, маркиращо пещерата върху картата, предлага и безопасно преодоляване на водната преграда. Беше напълно възможно то да съдържа още един, последен капан. И да се окаже нещо като непреодолима пречка.
Дълбоко в душата си изпитваше увереност, че е на прав път. Надяваше се да е така. От това зависеше животът на дъщеря му.
Краката на Але трепереха. Беше изпитвала страх и преди, но никога толкова силен.
Продължаваше да се промъква напред, като следваше указанията на баща си, изречени на висок глас. До тук беше стигнал и Роча. В момента стоеше върху камък номер 19, където бандитът беше чакал шестото число.
Дишането й беше плитко и разпокъсано. От твърдата скала я деляха поне седем-осем метра дълбока тиня. Погледна надолу и преброи деветнайсет камъка, маркирани с цифри. Други десетина бяха чисти. Двайсетият липсваше. Бе потънал заедно с Роча. Смъртта му изобщо не я беше развълнувала. Сега ставаше въпрос за нейния живот.