77
Бене беше готов. Жената беше в безопасност. В рамките на един кратък миг вниманието на Саймън беше насочено към нея.
Бене полетя напред. Саймън светкавично се завъртя, но десният крак на Бене се стрелна нагоре и изби пистолета от ръката му.
— Продължаваш ли да се чешеш, все нещо ще ти се случи — подхвърли на патоа той.
Срещна неразбиращия поглед на противника си и му преведе старата маронска пословица. После сграбчи мръсника и му нанесе силен удар в корема. Отдалечи го от себе си и се подготви за нов удар. Саймън се окопити и на свой ред направи опит да го удари.
Бене се стрелна встрани и му нанесе силен ъперкът в челюстта. Беше с двайсет и три години по-млад от човека насреща си и имаше много по-голям опит в юмручния бой. Изправи замаяния Саймън, който дишаше тежко. Стисна шията му с дясната си ръка и започна да стяга. Мускулите на Саймън направиха опит да се противопоставят, но липсата на кислород бързо прекрати съпротивата му.
Бене го сграбчи през кръста, изправи се на ръба на скалата и го хвърли в езерото.
Закария никога не беше усещал ръце около гърлото си. Които обезсилват всякаква съпротива. Не беше в състояние нито да диша, нито да извика. А на всичкото отгоре Роу го вдигна като перце и го хвърли във водата. Но не върху камъните.
Краката му бързо потънаха в тинята.
Успя да се задържи известно време, после започна да потъва. Напразно търсеше с поглед нещо, за което да се хване. Опита се да се справи с обземащата го паника, спомняйки си думите на Кларк и на Сейган, отправени към Роча.
Не мърдай. Стой неподвижно. Ако тинята не бъде разбъркана, тя ще издържи тежестта на тялото ти. Той си забрани всякакви движения. Беше потънал до коленете, но неподвижността му помогна. Постепенно се стабилизира. Роу, Сейган и Кларк го наблюдаваха от ръба на скалата на крачка от него. Сега беше изцяло в тяхна власт.
Том изпитваше пълно безразличие към съдбата на Саймън. Единственото му желание беше да стигне до Але. Грабна фенерчето, което се търкаляше в краката му, и решително нагази във водата. Добра се до отсрещния бряг без никакви проблеми, следвайки пътя, очертан от номерираните камъни. Але го чакаше, вперила очи в случващото се на трийсетина метра от нея. Той изскочи от водата и проследи погледа й.
— Радвам се, че се оказа прав — прошепна тя.
— А аз ти благодаря за доверието.
— Нямах кой знае какъв избор, нали?
Той махна към отсрещния бряг и промърмори:
— Това там вече не е наш проблем. Най-после удари часът да видим със собствените си очи ревниво пазената тайна на дядо ти.
Тя мълчаливо кимна. Не беше трудно да разчете мислите й. Беше се доверила безрезервно на Саймън, беше изпълнявала всяко негово желание. За нищо. В крайна сметка той я беше захвърлил като безполезна пионка.
— Всеки допуска подобни грешки — докосна рамото й той. — Не се притеснявай чак толкова.
— Държах се като пълна идиотка. Само виж какво ти причиних.
В думите й нямаше нито гняв, нито омраза. Просто една дъщеря разговаряше с баща си.
— Това е вече история — тръсна глава той и включи фенерчето. — Дай да видим за какво става въпрос.
Навлезе пръв в скалната цепнатина, която плавно се превърна в нещо като тесен коридор, издълбан в скалата. Тук мракът беше пълен. Ако не беше фенерчето, нямаше да са в състояние дори да докоснат носовете си с пръст.
Съхраняваните тук реликви бяха създадени преди 2500 години по заповед на Бог. Свещения кивот отдавна го нямаше. Бил унищожен от вавилонците при опожаряването на Първия храм. Поне такова бе мнението на повечето историци. Но златната менора, Божествената трапеза и сребърните тръби най-вероятно бяха оцелели. Той знаеше за барелефите върху Арката на Тит в горния край на Свещения път в римския форум, изобразяващи менората и тръбите по време тържествения парад в чест на победата на римските легиони през 71 г. Италия беше удовлетворила молбата на израелското правителство никой да не преминава под нея. Мусолини и Хитлер бяха последните известни личности, сторили това. Но на практика екскурзоводите позволяваха на евреите туристи да плюят по нейните каменни стени. Преди много години беше писал материал по тази тема, но още помнеше почитта и преклонението на хората, с които беше разговарял.